Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

Там явно течеше ремонт. Вратите бяха разтворени, сновяха хора в работни дрехи, удряха чукове, коридорът беше покрит с прах, хартии, дъски и парчета мазилка. Балабан влезе в първата попаднала му стая: тя се оказа празна, с изкъртена електроинсталация, единствените мебели — стар шкаф и бюроподобно изделие от талашит — бяха издърпани в средата. Върху плота на бюроподобното лежаха няколко прашни изпечатани листа. Джон се приближи и прочете заглавието: „Образът на кучката в творчеството на Джаки Колинс“. „Какво е това?“ — попита той тихо. „А-а — махна отегчено с ръка Балабан. — Тема за кандидат-студентски изпит по литература. Тук някой я е изкарал на принтер…“ Балабан и Джон излязоха и се насочиха към следващата отворена врата, през която се виждаше очилат субект със скъсани дънки да разглобява нещо дървено.

— Ч-ч-ч-ей, вие двамата! — проехтя басов глас.

Джон се обърна и видя грамаден мъжага — почти два метра, с кожено яке, широки зелени панталони, небръснато лице и квадратна прическа. Мъжагата се приближаваше откъм другия край на коридора с тлъсто парче арматурно желязо в дългите си почти до коленете ръце.

— Вие, вие! — онзи разкърши мощни рамене, после се взря в лицето на Балабан, присви очи, набърчи чело, все едно мислеше.

— Въргозуняк, ти ли си бе? — изпревари го Балабан и разпери приветствено ръце.

— Ей, Балабане! — извика онзи и се ухили. — Чий го крепиш тука бе? Мене по едно време един селски ми разправяше — в чужбина си бил, пачки си правел…

— Чак пък пачки — каза скромно Балабан, здрависвайки се с Въргозуняка. — Ти охраняваш ли тук?

— Нещо такова. Търсиш ли некой?

— Да. Има един Лука, той ми трябва.

— Знаеш кой да ти требва — отбеляза Въргозуняка. — Само че си замина Луката. Преди ей толкова малко. Преди половин час примерно…

— Къде си замина?

— Кой го знае. По жени, по кръчми…

— Върги, тук ремонт ли правите, какво? — захвана разговор Балабан.

— Нещо такова. Наш човек вчера свирнал на Каймана, че ни заформили некаква инспекция. Международна. А ние тука като разбереме за инспекция, махаме всичко и формиме ремонт. Нека сега инспектират… — Въргозуняка критично огледа хаоса наоколо. — И Балабане, знаеш ли кво. По-добре вие двамата си бегайте, че ги чакам ония инспектори всеки момент. Ако дойдат с ченгета, ше ви закопчаят като стой, та гледай, нищо че немате общо. Миналия път, като тарашеха за зелени хапове в долните секции, на мене ми строшиха лево ребро…

— А чия е инспекцията, Въргонавте? — попита Балабан. — Откъде са тия, дето ги чакаш?

— Каймана сутринта ми каза, ама… — Въргонавта набърчи лоено чело. — Нещо изгъзено беше, майтапчийско. Нещо като „Мазен кон — 2“, ама друго…

Балабан понечи да се разсмее, но изведнъж замря и вдигна ръка.

— Да не е МАСТЕХКОН?

— Точно! — потвърди Въргонавта. — МАСТЕХКОН-2.

Балабан учудено подсвирна.

— Знам ги тия — каза. Лицето му стана сериозно. — Загазили сте, Върго, здравата…

— Защо? — попита Въргонавта. — Какви са тия МАСТЕХ…

— Международна асоциация за технологичен контрол. Води се, че следят да не се разработват нови оръжия. Но МАСТЕХКОН-2 е различна от МАСТЕХКОН-1. И се бори срещу закриващите технологии. Тук да не разработвате нещо такова?

— Ба ли му майката — призна си честно охранителят. — Аз ако знаех кво е това… Вреден ли е тоя МАСТЕХ?

— Много е вреден. Повече от дрогарския и копирайтския интерпол, взети заедно. И е страшно секретен. Чудя се как изобщо сте разбрали, че ви се канят…

— Абе кво има за чудене — измърмори Въргонавта. — Дежурния прокурор е човек на Търтея. А ония нали требва да вземат разрешение от него, не може ей така, направо от летището — и фра-ас, тука…

В този момент от кръста на Въргонавта свирна мобилник. Охранителят побъзика нещо с бутоните, погледна екрана.

— Движение — каза рязко и изключи апарата. — И по-бърже. Ония идват.

Тримата се отправиха към стълбището и излязоха през решетката. Охранителят заключи металната врата.

— А хората вътре? — подсети го Балабан.

— Нека седят. Така каза Каймана, да им врътна ключа.

Слязоха по стълбите, тъй като Въргозуняка се уплаши да не ги блокират проверяващите в асансьора. Балабан и Джон се отправиха към колата.

— Паркирайте си трошляка некъде по-надолу по улицата — посъветва ги охранителят. — Че с ония ченгелии тука ще стане една гужва, нали ви казах, може да ви приберат по погрешка. Айде, Балабане, чао!

Охранителят се отправи с величава походка към съседното кафене, а Балабан послуша съвета му и премести колата двайсетина метра напред.