Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

Владимир Владимирович Льофевр

„Алгебра, геометрия, топология и комбинаторика на съвестта“

издателство „Лукач прес“, Армадильо сити

„Тази страна номинално принадлежи към християнската цивилизация, но културният й тип всъщност е непоправимо еретически. Достатъчни са били само няколко години след покръстването, за да се роди там една от най-опасните европейски ереси. Става дума за учението на теофилите (наречени по името на основателя — поп Теофил). В същината си то твърди, че «доброто и злото се борят за званието добро» [апокр. Теоф. 11:3]. Или в по-популярно тълкуване: доброто не побеждава, защото е добро, а е добро, защото е победило. От теофилите се отцепва екстремистко крило, настояващо, че добро и зло въобще няма, а има само борба за званието. Отцепва се и ултраманихейска секта, според чиято доктрина доброто било зло от втори порядък — в смисъл че било зло за злото и по закона за отрицание на отрицанието ставало добро. Ултраманихейците виждат нещо като хранителна пирамида: отдолу е простият народ, злото се «храни» с него (плячкосва го), а пък доброто на свой ред плячкосва злото. Срещу тази ерес са снаряжавани четири кръстоносни похода, макар че междувременно страната е била завладяна от съседната империя и ереста е била обявена официално за несъществуваща.“

Джон Р.Р. Никлот

„Илюстрована история на християнската борба“

издателство „Лукач прес“, Армадильо сити

„Централният булевард в столицата носи името «Граф освободител». Това е в памет на събития отпреди няколко века, когато империята, владееща страната, се е разпадала, а територията е била заета от влашкия войвода Влад III Цепеш, международно известен с прозвището си Дракула. Той владее страната само за кратко, след което тя е завзета от следващата империя.

Международната общност днес е доста разтревожена от почитта, на която се радва сред местния народ този символ на злото. Хвърлени бяха много сили да се внуши на туземците, че всъщност граф Дракула не ги е освободил, а ги е завоювал. Но туземците казват, че това е горе-долу едно и също, така че не виждат причина за притеснение. Разликата била само в гледната точка. На искането на международната общност — да си сменят все пак гледната точка и да наричат графа завоевател — туземците отговарят, че щяло да бъде много сложно. Трябвало да се преправя целият фолклор, книги, учебници, филми и какво ли още не. Казват и цената на тази операция: девет милиарда долара. Тъй като международната общност отказва дори да обсъжда тая сума, графът си остава освободител. Макар че наскоро, с цел затопляне на отношенията с международната общност, централният булевард беше преименуван на булевард «Влашки».

Срещу сградата на парламента туристите могат да се полюбуват на конна статуя на графа-вампир. С нея е свързана любопитна история. Поради демоничната слава на героя римският папа забранява — под заплаха с отлъчване от църквата — на християнските скулптори да се наемат да ваят статуята. На конкурса се отзовава единствен Карло Чекарели — анархист и безбожник, считан за предтеча на сюрреализма. Столичните власти, знаейки скандалните вкусове на Чекарели, вкарват специални клаузи в договора, задължаващи го да работи в класически канон и забраняващи всякакви авангардни експерименти. Но Чекарели все пак успява да излъже управата. В лявата си ръка бронзовият Влад държи… изкуствена челюст със зъби от известния на всички размер. Днес местните хулигани редовно боядисват вампирските «накладки» с фосфоресцираща боя.“

Щефан Кьониг

„Пътеводител в зоната на здрача“

издателство „Лукач прес“, Армадильо сити

„Това е единственото в Европа място, където е приета обратна сигнална система на жестовете: въртенето на глава значи «да», а кимането — «не». Заради това в конфузни ситуации често попадат не само поведенските софтове, но и хората от цивилизования свят.

Още едно характерно отклонение, и пак единствено в Европа: в тамошния език думата «дявол» има отчетливо положително значение, макар и не без оттенъци. Дявол (там се произнася като «гявол») — значи човек хитър, лукав, но знаещ и умеещ, човек, с когото може да се върши работа, макар че трябва да внимаваш да не те «изпързаля».

Езикът там има една уникална граматична форма — двойно положително отрицание. В английския двойното отрицание е потвърждение. В туземския, обратно, двойното потвърждение е отрицание: «да-да» значи най-твърдо «не». Има още ред подобни конструкции, обръщащи смисъла на потвърждението наопаки. Несвикналият чужденец лесно може да се обърка в такъв разговор.“