Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

— Ще пиеш ли едно? — Асанович е извадил от шкафа звездна бутилка коняк и чаши. Сидорчук се колебае като Буридановото магаре.

— Хайде, какво се чудиш?

— Чудя се — набира смелост Сидорчук — дали да откажа от учтивост или да приема от учтивост.

Асанович се смее добродушно.

— От учтивост трябва да се приема — казва. Налива две чашки. — Но да не се злоупотребява. Да се пази черния дроб.

Двамата отпиват. Звездната течност дразни несвикналото небце на Сидорчук.

— Знаеш ли — говори шефът, — май не трябваше да те набърквам в тая история. Докладът на Сингх не беше за тебе. Въобще той е от компетенцията само на контраинтелигентския отдел. Но трябваше експертиза от нас. Като уж най-добре запознати с обстановката. А при нас няма теоретици. Освен тебе. Ти си ни единствен… И сега трябва да летиш.

— Къде да летя? — стряска се Сидорчук.

— На територията. Експерт по темата „Морфей“. Макар че заглавието не ми харесва. Как ги наричаше ти онези психясалите?

— Болни мозъци.

— Да. Темата „Болни мозъци“ е по-друго. Съгласен ли си?… Макар че какво те питам? Нямам други хора, Сидорчук. Шимомура е вързан в тамошния отдел, не искат да го пускат, имал някаква много важна програма. Той ще ни консултира онлайн. Иначе е голям експерт по подсъзнанието… Но трябва и човек на полето.

— Аз също имам програма — възразява Сидорчук. — Сега тъкмо смятам разни поправки към ЛСИ-конструктите. Уточнявам модела.

— Къде го уточняваш? — прекъсва го Асанович. — На голямата машина ли? Нея можеш и по мрежата да я командваш. От територията.

Шефът допива чашата си. Последната останала капка милостиво изсипва в саксията до стената. Растението в саксията е криво, хилаво и позавехнало. Балабан казва, че било див фикус. По-скоро е пропил се фикус, решава Сидорчук.

— Ще получиш после удължен отпуск — обещава шефът. — На Канарските, Хавайските, Курилските… Където решиш. Усещам аз, Сидорчук, че има нещо гнило в тая територия. И честно казано, не вярвам да е виновна Програмата. Тук Сингх малко се е изхвърлил. На всички ни се ще да им натрием носовете на програмаджиите. Но трябва да гледаме и реалността. А реалността е, че подценяваме туземците. Страшно ги подценяваме. А аз ги знам! Като кътните си зъби ги знам! Там са страшни дяволи. Оправят се с всякаква техника. Ти не им гледай брутния продукт, че бил малък уж. Това компютърът го казва, че щом им е малък брутният, значи нищо не разбират. Но компютърът не е ходил, не е видял. А аз съм видял и патил. Ония хитреци, Сидорчук, могат не хуманитарна, ами и трансхуманитарна технология да скалъпят! Да…

— Ако ще ме пращате на територията, ми се полага и невроинтерфейс — сеща се Сидорчук. — На всички полеви работници се полага.

— Не знам дали ще има време да ти го присадят. След операцията трябва време за тренировка на новите рефлекси. Ако Сингх поиска да те пращам веднага…

Меко бипва шефският мобилник. Асанович лепва слушалка до ухото. Нещо му говорят. Той кима: „Да, да…“ После изведнъж лицето му се вкаменява. Погледът посърва. „Кога? Ужас… Да, непременно инспекция…“ Прибира слушалката. Ръката потреперва.

— От Хумдепа се обадиха — казва. — Сингх е загинал. Катастрофа. Преди няколко часа.

„Неотдавнашните изследвания показаха, че в света съществуват две противоположни етически системи. Първата (във водещите хуманитарни страни) се придържа към принципа «компромисът между добро и зло е зло» (добрият резултат не оправдава лошите средства). Втората (в изостаналите територии и страните-врагове на ценностите) се основава на принципа «компромисът между добро и зло е добро» (добрият резултат оправдава лошите средства). Днес светът е разделен на две според принадлежността на културите към едната или другата система.

Да се изясни коя етическа система доминира в дадена страна може много просто: ако моралното възпитание е основано върху забрана на злото (не убивай, не лъжи), страната принадлежи към първата система, а ако за основа служи апологията на доброто (бъди честен, бъди храбър), си имаме работа с втората.

Смятаме, че трябва да се формулира ясен принцип за различаване на етическите системи. Това ще позволи на международната общност да стане по- ефективна и морално балансирана, тъй като ще се опира на унифицирани стандарти, независещи от многобройните оттенъци във външната и вътрешната политика на страните, както и от формалните названия на политическите режими.“