Иван Попов - Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

— …това не е достатъчен аргумент — твърди инспектиращият.

„Откъде се е взел такъв защитник на Програмата? — чуди се Сидорчук. — Обикновено инспектиращите само слушат, без да се намесват…“

— И освен това — допълва Де Йонг — Програмата работи с наши технологии. А ние не сме разработвали за този език никакъв софтуер.

— И ние — казва печално Бярнесен.

— Но може — настоява Харис — да са взели софт от друга фирма. Или да са финансирали собствена разработка.

— Изключено! — вика Бярнесен. — Имаме с тях подписан партньорски договор. Също като с вас. Ние сме ексклузивен доставчик на езиков софт. И на Програмата е забранено да развива нашите алгоритми. Те са интелектуална собственост…

— А ако Програмата е платила на съвсем друга фирма, за да развие съвсем други алгоритми?

Бярнесен маха с пръсти във въздуха.

— Не. Нашите наблюдаващи офицери там не са докладвали такова нещо.

— „Оракул“ също ли не са информирани?

— Не — казва Де Йонг. Настъпва кратка тишина.

— Но все пак — взема си обратно думата Сидорчук — нова технология е развита. За това имаме и второ доказателство, много по-сериозно. Преди седмица постъпи материал от полевия ни интелигент. Тъй като е секретен, не мога да го обявя на открит доклад.

— Как е категоризиран този… полевият материал? — пита де Йонг. — И вкаран ли е в секретната база?

„Да бе, чакай да ти кажат!“ — негодува мислено Сидорчук. Той знае: ако е даден категоризиращият профил, същността на материала може да бъде измъкната от секретния конструкт. С десетина итерации на сложно търсене и диференциален синтез. Защото материалите от секретната база са недостъпни като пълен текст, но са индексирани заради служебните ЛСИ-търсачки на Комитета. Поне така твърди Балабан, той бил пробвал някога нещо…

— В секретната база е вкаран — завърта се със стола Асанович. — Но не е профилиран. За експертиза на доклада на Сингх привлякох господин Шимомура от източния отдел.

Японецът скланя глава на широкия екран.

— И фактите в доклада — казва, — и изводите на интелигента са правдоподобни и извънредно интересни за теорията. Впрочем и за практиката също.

И млъква.

— Това ли беше експертизата? — въси се Де Йонг.

— Материалът е секретен — казва Шимомура. — Разширеният текст на експертизата е с ограничен достъп.

— А защо интелигентът не е на линия?

— Трябваше да бъде — казва Сидорчук. — Но го няма.

— Но при това положение какво становище можем да вземем? — недоумява Макилрой. — Всичко е скрито, всичко е секретно. А младият колега Сидорчук иска… какво? Отваряне на нова полева тема, така ли?

— Искам го не аз, а Сингх — уточнява Сидорчук.

— А аз — извисява мощен глас Асанович — искам междуведомствена експертиза. На дейността на Програмата в целия този сектор! Молбата вече съм я написал, сега само ви уведомявам. Ще я пратя във Фондацията още днес следобед. Докладът на Сингх е сериозен. Там става нещо нередно. А аз отговарям за територията. И за целия как беше… функционален тип. Мръсни странични ефекти от Програмата — дал бог по целия свят. Още един такъв на моя територия не възнамерявам да допусна…

— Ако поискаме експертиза обаче, от Фондацията ще се ровят и в нашите разработки — напомня Макилрой. — Там правят ревизиите винаги двойни — едновременно и при тях, и при нас.

— Нека. Да се рови комисия от Хумдепа е пак по-добре, отколкото да се рови контраинтелигенцията на Програмата…

— И този доклад на Сингх ще го разсекретят — напомня Де Йонг.

— Ами тяхна си работа. Впрочем… ще ви кажа за какво става дума. По същото време, когато са тръгнали да скачат езиковите параметри, на територията е отбелязана странна серия от непознати психични заболявания. Непознати дори за теорията, нали, Шимомура?

Шимомура кима съгласно. Всички останали мълчат. Никой не се решава да доразпитва. И правилно. Асанович ще ги отреже. Макар че явно са заинтригувани…

— Сидорчук, имаш ли още нещо? Нямаш, добре. Приключваме. Докладът на Сингх ще се проучва. От Шимомура като консултант и още от някой. Плюс един полеви агент да дублира Сингх… Ще уточня хората до седмица. Това е.

Офицерите се надигат от столовете. Оправят ръбовете на панталоните. Де Йонг нещо мърмори на Макилрой. Недоволни са явно. Екраните на стената гаснат.

— А, Сидорчук! — вика шефът тъкмо когато излиза от залата. — Ела за малко в кабинета ми.

Бърлогата на Асанович е съвсем близко — отсрещната врата. Сидорчук търпеливо изчаква началника да си доприказва с Барбара Уест. Накрая токчетата на психоложката изчаткват към стълбите, а Асанович отключва кабинета. Вътре е полутъмно, завесите са спуснати и лъха на цигарен дим. Шефът обича да си трови дробовете напук на медицинската комисия. На Сидорчук е предложен диванът — кожен и широк като креват тип „полов тепих“. Той присяда на края. Гледа как шефът се суети гърбом към него.