Роджър Зелазни - Окото на котката

Здесь есть возможность читать онлайн «Роджър Зелазни - Окото на котката» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Окото на котката: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Окото на котката»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Уилям Блакхорс Сингър, последният ловец от индианското племе навахо, снабдява Института за междузвезден живот с екзотични създания от далечни планети. Едно от тях е Котката, еднооко мислещо същество с променлива форма.
В телепатичния си контакт с Котката той й предлага да я освободи, ако тя му помогне да предотврати едно политическо убийство. Звярът приема, но при едно условие — после да унищожи своя враг, преследвача си, самия Сингър.
И смъртоносната игра започва…
В стремежа си да се спаси от зловещото създание Звездният следотърсач потъва в дебрите на опасните каньони, на своето минало и на родовата си памет — на път към смъртта, на път към живота…

Окото на котката — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Окото на котката», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Изправи се с лице към жълтия запад, където денят се надипляше и преваляше. Докато хвърляше цветния прашец, замисли се за свършека, за затварянето на циклите. После се обърна на изток, като размишляваше за всички утрини, които бе познал, и за следващата, която щеше да се роди оттук. Виждаше с необичайна яснота далеч пред себе си на изток и разсъждаваше за земята, над която се рееше погледът му, като добавяше картини от вътрешния пейзаж на паметта си и се удивляваше защо изобщо бе пожелал да се отрече от тази Динета — толкова неделима част от него.

Не знаеше колко дълго се е взирал на изток. Изведнъж въздухът над главата му се изпълни със завихрени светлинки под съпровода на меко жужене. Сякаш рой светулки танцуваха пред него. После внезапно отлетяха надясно. Осъзна, че това е предупреждение.

Погледна натам. В далечината между дърветата се носеше зелено сияние. Отново отмести очи към следата и пое по нея.

След малко вече бягаше и ледени частици щипеха лицето му. Носени от пориви на вятъра, те от време на време се издигаха и се сгъстяваха в краткотрайни облаци. Снегът обаче не скриваше следата. Каквото и да ставаше, тя неизменно се забелязваше съвсем ясно. Проследи я в далечината с поглед и видя как навлиза в дере, което завива наляво. Там дирята сякаш се стесняваше. Все така вървеше по нея, тя ставаше все по-тясна и в средата на долчинката заприлича на панделка от коледен подарък. Странно обаче, ширината на самото дере сякаш си оставаше същата, макар вече да бе стигнал и да бе подминал участъка, където следата бе започнала да изтънява. И сега откри нещо ново.

В началото дерето изглеждаше малко по-дълбоко и по-дълго, отколкото очакваше след първите си впечатления. Нищо повече. Ала след като навлезе навътре, всичко наоколо като че ли се разшири, за да изникне огромен каньон с високи стени. Колкото повече напредваше, толкова по-стръмни ставаха стените, а пространството между тях се увеличаваше. Цялото място бе осеяно с грамадни камъни, невидими дотогава. Но червеният път, по който вървеше, не промени ширината си. Нямаше и следа от стесняването, което бе забелязал по-рано.

Край него прелетя огромно бяло колело, изваяно и блестящо, с пет спици като морска звезда. Веднага след него над главата на Били се появи второ и започна да се спуска. Тогава той осъзна, че това е снежинка.

Мястото беше по-просторно от Каньон дел муерто, много по-просторно. На моменти стените му се отдръпваха в далечината и изчезваха. Били ускори крачка, тичаше стремглаво между огромните канари.

Изкачи върха на един склон и пред него се извиси огромна стъклена планина, от чиито призматични повърхности под странни ъгли струяха дъги.

След миг вече се спускаше към нея и виждаше как следата му навлиза в огромна дупка — назъбена цепнатина от камък и сияние, която приличаше на черна мълния, разпростряла се от горната третина на планината до самото подножие. Вятърът го връхлетя поривисто, краката му отново се раздвижиха — вече тичаше. Снежинка се сгромоляса на земята като падаща сграда. Премина малко езеро, което вибрираше под него.

Планината се издигаше по-високо, по-близо. Накрая се приближи достатъчно, за да надникне в огромната пукнатина, и тогава забеляза, че отвътре тя сияе също както отвън, стените й искрят с почти влажен блясък и като платнища на палатки се издигат към някаква невидима точка на сливане високо горе.

Втурна се вътре и почти веднага спря като закован.

Протегна ръка към ножа, преди да осъзнае, че мъжете, които го заобикаляха, са многократните му отражения в блестящите стени. А следата водеше във всички посоки… Изкривени образи.

Блъсна се в една стена, прокара длани по повърхността й. Беше му се сторило, че тук дирята върви направо, но сега откри къде истинската следа само привидно се слива с илюзорната. Сега вече знаеше, че тя се отклонява леко вдясно.

Три крачки — и се удари в друга стена. Не беше възможно. Следата нямаше откъде другаде да мине. Водеше право тук, без отклонения — нито отразени, нито други някакви.

Протегна ръка, докосна стената, заопипва я. Отражението му имитираше неговите движения.

И изведнъж попадна на празно пространство. Отново простря ръка и осъзна, че е преградена само горната част от пътя му. Отпусна се на ръце и крака и продължи по-нататък.

Докато пълзеше, отраженията му се променяха сред околните сенки. За миг с ъгълчето на окото си сякаш видя вдясно бавно и тежко пристъпваща мечка. Бързо хвърли поглед наляво. Елен с по шест разклонения на двата рога, тъмните очи са нащрек, ноздрите потрепват. След това многократните отражения се сливат в същество, което е едновременно мечка, елен и мъж — същество прастаро, проправящо си път като Първия човек през тесните, тъмни тунели нагоре към новия свят.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Окото на котката»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Окото на котката» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Роджър Зелазни - Мост от пепел
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни - Изменящата се земя
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни - Лудият жезъл
Роджър Зелазни
libcat.ru: книга без обложки
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни - Избор на лице
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни - Принц на Хаоса
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни - Кръвта на Амбър
Роджър Зелазни
libcat.ru: книга без обложки
Роджър Зелазни
libcat.ru: книга без обложки
Роджър Зелазни
libcat.ru: книга без обложки
Роджър Зелазни
Отзывы о книге «Окото на котката»

Обсуждение, отзывы о книге «Окото на котката» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x