Роджър Зелазни - Окото на котката

— Хубав образ. Но аз все още не разби… Ах!

Ривяване вз. Умоля врявази.

пепел падаща обратно в огъня, огнен пламък из носим се в нощта по извития въздушен мост на изток събрани здно мозъчна дъга четирима съдържащи пети възстановяващи целостта изворът избликва нагоре изпод емята вали сняг облци пръскат влага ярки остриета пълват тчащите води руини гледат с прзни очи мъжсножвръка и звяр скалаотсънищата изгубени на това място на древните колелооото прдлжава върти безкрайно разкрива забулващатамислите антиреално ст сегадолу зд субстанции същности и над водния поток от огнен пламък и удар ниеаз ще пуснем водата в тоалетната на света и ще оставим въртящата се струя да бъде сила сега със елата и умението в оттеглящата се катоморски прилив нощ да изпълним мъжасянка от светанасенките където върви и ниеаз с огнения пламък азние като кръв да изпълним циркулираме и се връщаме отново човешката форма да надхвърли себе си

огнен пламък от

ривяване

Привел се е с нож в лявата си ръка. Бавно движи оръжието, обръща го, повдига го с надеждата един-два проблясъка да приковат скрития поглед на окото. Звярът прави стъпка напред. Зелената светлина е затворена във фасетките на онова око. Той не знае дали острието предизвиква някакъв интерес.

Звярът прави втора стъпка.

Ръми дъждец. Били не може да каже точно кога е започнало отново да вали. Капките малко зачестяват.

Още една стъпка…

Дясната му ръка се придвижва до токата на колана и я улавя. Обръща се така, че да издаде напред лявото си рамо, и продължава да размахва острието.

Още една стъпка…

Езикът на звяра се стрелва, после се прибира. Нещо не е наред. Големината? Начинът на движение? Студеното отсъствие на проектирани чувства, когато съществото установи контакт с него?

Още една стъпка.

Все още е твърде далеч за скок, решава той. Отново леко завърта тялото си. Откопчава токата на колана си и плъзга ръка по-вдясно. Якето и ъгълът, под който сега е застанал, скриват движението му. Дали звярът чете какво става в мозъка му в този момент? Отново подхваща наум песента от Пътя на благословията, за да запълни мисълта си. Сякаш нещо в него също запява. Песента се лее леко в гърдите му, съпровождащите я чувства бликат без усилие.

Още една…

Скоро. Скоро ще се втурне. Дясната му ръка напипва ръкохватката на тейзъра. Пръстите се увиват около нея.

Почти…

Още две стъпки, решава той.

Една…

Сега е времето да пререже гръкляна…

Две.

Изважда оръжието и стреля. Попада в целта, звярът спира, замръзва.

Били отпуска тейзъра, сграбчва ножа с дясната си ръка и се хвърля напред.

Спира на няколко крачки от съществото, защото то започва да се топи и да се превръща в дим. След секунди тялото се е разпаднало, а парите са се сгъстили в малък облак на около три метра над земята. Били пуска ножа и вдига очи.

Сега съществото се носи като дим из въздуха — наляво, към огромна купчина каменни отломки, останали от старо свлачище. Били го следва, взира се, чака.

— Хитър номер.

— Аз не съм убитият от теб звяр. Аз съм онова, което не можеш да унищожиш. Аз съм всички твои страхове и слабости. И сега съм по-силен, защото ти избяга от мен.

— Не бягах от теб. Вървях по следа.

— Каква следа? Освен собствената ти следа не виждам друга.

— Ето защо съм на това място и предполагам, че аз съм причината ти да се озовеш тук.

Димът престава да се отдалечава и започва да кръжи над каменната грамада.

— Разбира се. Аз съм онази твоя част, която ще те унищожи. Прекалено дълго се отказваше от мен.

Димът започна да придобива контурите на нова форма.

— Вече не се отказвам от теб. Приех миналото и вече не се боря с него.

— Твърде късно. Аз се сдобих със свободата си в условията, които ми създаде.

— Откажи се от тази свобода тогава. Върни се там, откъдето си дошъл.

Новата форма все повече заприличва на мъж.

— Не мога, защото ти не се бориш с миналото. Също като Котката сега имам само едно предназначение…

— Котката е мъртва.

— … и съм лишен от чувство за хумор.

Фигурата се дооформя. Били вижда свой съвършен двойник, облечен съвсем като него, в ръката с нож, точно копие на неговия, да отвръща на погледа му. И да се усмихва.

— Как в такъв случай може да ти е забавно?

— Моето единствено предназначение ми доставя удоволствие.

Били вдига ножа.

— Тогава какво чакаш? Спусни се долу и да започваме.