Тимъти Зан - Тъмната сила

— Аха, дълбоко скрита зад гадните им муцуни — отвърна Фериер, но погледът му тревожно обхождаше тълпата и Люк улови лека промяна в излъчването му, когато разбра с колко малко одобрение се ползва мнението му за джедаите.

Или осъзна, че ако се забърка в такъв официален скандал, ще привлече към себе си повече внимание, отколкото му се иска. Люк търпеливо наблюдаваше проблясъците на несигурност в чувствата му и чакаше да си промени решението. Това не закъсня.

— Добре, ще ги обменя, но по курс пет към три — обяви Фериер. — Курсът пет към четири беше просто една щастлива случайност, не мога да разчитам, че отново ще получа толкова.

— Това е измама! — извика барабелианецът. — Аз заслужавам повече.

— Да, така е — съгласи се Люк. — Но в момента това е най- доброто, което можеш да получиш — той погледна към родианеца и отново се обърна към барабелианеца: — Ако това ще ти помогне, не забравяй, че можеш да пуснеш предупреждение до всичките си сънародници да не работят повече с този родианец. Това, че няма да може да наема изкусни ловци, накрая ще му излезе по-скъпо, отколкото ти дължи сега.

Барабелианецът издаде някакъв стържещ звук, вероятно смях.

— Джедаят говори истината — каза той. — Наказанието е справедливо.

Люк се стегна. Барабелианецът едва ли щеше да остане доволен от следващото му решение:

— Но ще трябва да платиш за поправката на робота, който повреди. Родианецът няма вина за това.

Барабелианецът го изгледа свирепо, острите му като игли зъби щракнаха във въздуха. Люк отвърна със студен поглед, готов да парира евентуалното нападение.

— Джедаят отново говори истината — каза накрая пришълецът неохотно, но твърдо. — Приемам присъдата му.

Люк тихо въздъхна с облекчение.

— Случаят е приключен — Скайуокър погледна към Фериер, вдигна лазерния меч към челото си, поздравявайки двамата пришълци, и се обърна настрани.

— Добра работа — прошепна в ухото му Ландо. Тълпата пред тях започна да се разпръсва.

— Благодаря — отвърна Люк с пресъхнало гърло. Успя да разреши спора, но много добре знаеше, че беше по-скоро въпрос на късмет. Ако го нямаше Фериер или ако крадецът на кораби не бе отстъпил, нямаше представа, как щеше да намери изход от ситуацията. Лея с нейните дипломатически умения би се справила по-добре от него, дори Хан с дългия опит в здравото пазарене би се представил на равнище. Това бе част от отговорността на джедая, за която досега не се бе сещал. Но трябваше да започне да мисли и за нея и колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Хан преследва един от помощниците на Фейлия на четвърто равнище — каза Ландо, докато си пробиваха път през тълпата към изхода. — Забеляза го на западното централно стълбище и ме изпрати да…

Спря рязко. Отвън долетя вой на сирени.

— Какво ли може да е това? — измърмори той с доловима нервност в гласа.

— Сигнал за тревога — отвърна един от посетителите. С напрегнато сбърчено чело той се ослушваше съсредоточено. Воят на сирената се промени леко, после отново се засили. — Това е нападение.

— Нападение ли!? — възкликна Люк. Не беше чувал пиратите да са подновили дейността си в този сектор. — Че кой ще ви нападне?

— Кой може! — отвърна мъжът. — Империята, естествено. Люк погледна към Ландо, който тихо измърмори:

— Охо!

— Да — съгласи се Люк. — Да се махаме от тук. Излязоха от „Мишра“ и тръгнаха по широката улица.

За своя изненада Люк не забеляза никакви признаци на паника, каквито биха могли да се очакват при нападение от страна на Империята. Напротив, гражданите на Илик продължаваха с всекидневната си работа, все едно нямаше нищо необичайно.

— Сигурно не разбират какво става — колебливо предположи той, докато крачеха към едно от спираловидните стълбища.

— Или просто си имат споразумение с Империята — отвърна кисело Ландо. — Вероятно първенците на града намират за полезно от политическа гледна точка да се свържат с Новата република, но гледат и да не си развалят отношенията с Империята. И тъй като не могат открито да плащат данък, позволяват на имперската флота от време на време да идва и да прибира запасите от рафинирани биомолекули. Виждал съм такива неща.

Люк огледа безгрижната тълпа.

— Само че този път това може да им изиграе лоша шега.

— Ако имперските войници забележат „Дамата на късмета“ и твоя изтребител в списъка на космодрума ли?

— Точно така. Къде, каза, е Хан?

— За последно го видях на четвърто равнище, тръгна на запад — отвърна Ландо и извади предавателя си. — Поръча да не му се обаждам, но според мен обстоятелствата са извънредни.