Тимъти Зан - Тъмната сила

Веждите на Сена отново се повдигнаха:

— Значи самоличността му вече няма значение, така ли?

— попита студено тя. — Значи вече не сте сигурен, че това не е истинският Соло?

Козината на Брейлия се разлюля нервно. Явно не беше толкова бърз и обигран в приказките като господаря си.

— Доста си приличат — измърмори той, — но най-точно ще установим дали е имперски шпионин при дисекцията.

Сена се усмихна леко, но това не беше проява на хумор, а на разбиране. Хан разбра, че сблъсъкът е изпитание не само за него, а и за Брейлия. И доколкото можеше да съди по изражението на Сена, ботанецът току-що се бе провалил.

— Ще имам предвид съвета ви — каза сухо тя.

Чу се приглушено пиукане, сивокосата жена извади предавател и заговори тихо. Постоя мълчаливо известно време, каза няколко думи и погледна към Сена:

— Постовете докладват, че към нас се приближава един мъж — докладва тя. — Среден на ръст с тъмнокестенява коса, облечен в черно — погледна за миг към Брейлия и допълни: — Носи нещо като лазерен меч.

Сена също се обърна към ботанеца:

— Вярвам, че това слага край на спора. Иренес, предайте на някой от постовете да го пресрещне и да го помоли да дойде тук. Нека това да е молба, а не заповед. После върнете оръжието и останалите вещи на капитан Соло — тя се обърна към Хан, кимна сериозно и му подаде картата за самоличност: — Приемете извиненията ми, капитане. Разбирате, че трябва да бъдем изключително предпазливи. Особено при такива съвпадения — махна тя към външната стена на града.

Хан озадачено проследи жеста й и изведнъж се сети — Сена говореше за сирените, които все още виеха навън.

— Няма нищо — увери я той. — А защо вият сирените?

— Сигнализират за нападение на имперската флота — каза Иренес и му подаде бластера и предавателя.

Соло изтръпна:

— Нападение?!

— Нищо сериозно — отвърна Сена. — Идват през няколко месеца и вземат част от рафинираните биомолекули, които са складирани за износ. Градският съвет се е споразумял с Империята за това като прикрита форма за плащане на данък. Не се безпокойте, никога не влизат по- навътре от космодрума.

— Да, но тоя път може и да променят обичайния си маршрут — изръмжа Хан и включи предавателя. Очакваше да се опитат да го спрат, но никой не помръдна. — Люк?

— Чувам те, Хан — долетя гласът на джедая. — Мъжът, който ме придружава, каза, че ме води при теб. Добре ли си?

— Стана малко недоразумение. Идвай по-бързо тук, имаме си компания — Хан прекъсна връзката и видя, че Сена и Иренес си говорят тихо встрани. — Ако толкова държите да останете в тайна от Империята, както твърдеше Брейлия, най-добре е да се скриете някъде — посъветва ги той.

— Маршрутът ни за бягство е готов — увери го Сена, а Иренес излезе от стаята. — Въпросът е какво да правим с вас и приятеля ви.

— Не можете да ги оставите да си отидат просто така — за пореден път настоя Брейлия. — Много добре знаете, че ако Новата република научи за вас…

— Вече съобщихме за случилото се на командира — прекъсна го Сена. — Той ще реши какво да правим.

— Но…

— Достатъчно, помощник — сряза го тя отново изненадващо твърдо. — Присъединете се към останалите в малката шахта. Ще пътувате с моя кораб.

Брейлия хвърли последен поглед към Соло и мълчаливо излезе.

— А кой е вашият командир? — попита Хан.

— Не мога да ви кажа — Сена го изгледа изпитателно. — Но не се тревожете. Независимо от твърденията на Брейлия ние не сме врагове на Новата република. Поне засега.

— Аха — измърмори той. — Великолепно.

От преддверието се чу шум от стъпки. Няколко секунди по-късно в стаята влезе Люк, придружен от двама млади мъже с бластери в кобурите.

— Здравей, Хан — кимна Люк на приятеля си и хвърли бърз поглед към Сена. — Как си?

— Нищо ми няма — увери го Хан. — Както вече казах, малко недоразумение. Тази дама, Сена…

Той замълча очаквателно, но тя каза:

— Нека засега остане само Сена.

— Аха — измърмори Хан. Явно тя не си казваше лесно фамилията. — Та Сена си мислеше, че съм шпионин на Империята. И като заговорихме за това…

— Знам — прекъсна го Люк. — Ландо отиде да види дали може да изтрие данните ни в списъка на пристигналите кораби.

— Няма да успее — поклати глава Хан. — Времето няма да му стигне. А те не може да не погледнат в списъка.

Люк кимна в знак на съгласие.

— Тогава най-добре е да отидем там.

— Освен ако не предпочетете да дойдете с нас — предложи Сена. — На кораба ни има достатъчно място и така е скрит, че имперската флота никога няма да го намери.