Тимъти Зан - Тъмната сила

— Почакай — спря го Люк. — Ако е близо до помощника на Фейлия и ботанецът е сключил някаква сделка с Империята…

— Прав си — Ландо прокле под нос и прибра предавателя. — Какво ще правим сега?

Хукнаха нагоре по стълбата.

— Аз ще намеря Хан — каза Люк. — Ти иди на космодрума и виж какво става там. Ако от имперската флота все още не са кацнали, опитай се да проникнеш в компютъра на въздушния контрол и да изтриеш данните за нас. Арту може да ти помогне, стига да успееш да го свалиш незабелязано от изтребителя и да го закараш до терминала.

— Ще се опитам.

— Добре — в съзнанието на Люк проблесна стар спомен. — Не ми се вярва „Дамата на късмета“ да е оборудвана с напълно автоматизирани системи, за които ни говореше на Нклон.

Ландо поклати глава:

— Има само настройка за повикване. Не може да изпълнява нищо повече от движение по права линия със съвсем леки завои. Не мога да я повикам да дойде при мен от центъра на затворен град, като този.

Люк трябваше да признае, че дори Ландо да успееше да повика „Дамата на късмета“, едва ли щяха да имат голяма полза. Не можеха да пробият дупка във външната стена на Илик, така че единственият начин да излетят си оставаха отворите над космодрума.

— Не се тревожи, просто се сетих за оня разговор.

— Ето тук се разделихме с Хан — посочи Ландо. — Тръгна ей натам.

— Добре — Люк слезе от стълбата. — Ще се видим скоро. Пази се.

— Ти също.

Сивокосата жена заведе Хан в сградата на „Аметист“ и го бутна в малка стая. Там го остави в компанията на двама души, сигурно охраната, и изчезна с бластера, предавателя и картата му за самоличност. На няколко пъти той се опита да завърже разговор с пазачите, но не получи никакъв отговор и тъкмо се беше примирил, че трябва да седи мирно и да слуша сирените, които продължаваха да вият отвън, когато жената се върна. Придружаваше я още една, по-висока дама с вид на свикнал да заповядва човек.

— Добър ден — кимна тя. — Вие сте капитан Соло, предполагам?

Едва ли имаше някакъв смисъл да отрича, след като жената държеше картата му за самоличност.

— Да.

— Поласкани сме от вашето посещение — продължи тя, зад учтивите думи едва се долавяше подигравателна нотка. — Но пък сме и доста изненадани.

— Не е редно, инициативата беше изцяло ваша — отвърна Хан. — Винаги ли прибирате пешеходците от улиците, както направихте с мен?

— Само някои специални хора — високата жена повдигна вежди: — Ще ми кажете ли кой сте и кой ви изпраща?

Соло я изгледа изненадано:

— Как така кой съм? В ръцете си държите картата ми за самоличност.

— Вярно — кимна жената и завъртя картата. — Но има известно съмнение, дали е истинска — тя погледна към вратата и махна с ръка.

В стаята влезе Тав Брейлия и застана до нея.

— Бях прав — кимна доволно ботанецът и кремавата му козина се разлюля на всички страни. Хан не беше виждал този жест и не знаеше какво означава. — Точно както ви казах още щом видях картата му за самоличност. Той е измамник и съм почти сигурен, че е имперски агент.

— Моля?! — Хан го зяпна недоумяващо. Ситуацията започна да изглежда нереална. Погледна към огърлицата на пришълеца, наистина беше Тав Брейлия. — Какъв ме нарече?

— Ти си имперски шпионин — повтори Брейлия и козината му се разлюля отново. — Дошъл си да унищожиш приятелството ни или дори самите нас. Но няма да останеш жив, за да докладваш на господарите си — той се обърна към високата жена и настоятелно каза: — Сена, трябва да го убиете веднага, преди да е успял да докара тук враговете ни.

— Нека не избързваме толкова, помощник Брейлия — отвърна спокойно Сена. — Иренес е поставила навсякъде постове — и отново се обърна към Хан: — Ще си направиш ли труда да отговориш на обвиненията на помощника на съветник Фейлия?

— Няма никакъв смисъл да слушаме глупостите на един имперски шпионин — намеси се настоятелно Брейлия, преди Хан да успее да си отвори устата.

— Напротив, помощник — възрази Сена. — Ние се интересуваме от много неща — тя погледна Хан и вдигна картата му за самоличност: — Имаш ли друго доказателство освен това, че наистина си този, за когото се представяш?

— Няма никакво значение, кой е той! — скочи отново Брейлия и в гласа му започна да се долавя напрежение. — Той вече ви видя и сигурно е разбрал, че между нас има някакво споразумение. Каква е разликата, дали е от Империята или от Новата република — и едната, и другата са ваши врагове и ще използват тази информация срещу вас.