Тимъти Зан - Тъмната сила

— Разправя, че така му били платили на него — долетя познат глас. Люк се обърна и видя Ландо да си проправя път през тълпата. — Казва, че не искал да ги вземе, но нямал избор.

— Напоследък Империята плаща само по този начин — подхвърли някой. — Поне тук.

Барабелианецът се обърна и извика:

— Не ме интересува мнението ти. Само джедаят може да отсъди.

— Добре, успокойте се — намеси се Люк, като опипваше с пръсти монетата и се чудеше какво да прави. Ако наистина бяха платили с такива монети на родианеца… — Има ли някакъв начин да ги обмениш в други пари? — попита той.

Пришълецът отговори и Ландо преведе:

— Няма. С тях може да се плаща за стоки или услуги в световете в Империята, но понеже никой в Новата република не би ги взел, няма официален курс за смяна.

— Такааа… — проточи сухо джедаят. Можеше и да няма опита на Ландо в не съвсем законни операции, но не беше и вчерашен. — А неофициалният курс какъв е?

— Нямам представа — отвърна Ландо и се огледа. — Но тук все трябва да има някой, който да използва и двете валути — той повиши глас: — Никой ли не търгува с Империята?

И да имаше такива, те си замълчаха.

— Големи срамежливцци! — измърмори Люк.

— Какво искаш, да си признаят, че търгуват с Империята пред един джедай ли? — отвърна Ландо. — На тяхно място и аз бих си замълчал.

Люк кимна. Усещаше леко свиване в стомаха. Плъзна поглед по приличната на тапир муцуна на родианеца и неподвижните му фасетни очи. Беше се надявал да изглади спора и така да избегне нуждата от истинска присъда. А сега, ще не ще, трябваше да реши дали родианецът съзнателно се е опитал да измами партньора си.

Притвори очи, отпусна съзнанието си и се присегна със Силата. Знаеше, че е удар наслуки, но повечето раси показваха леки психически изменения, когато ги подложеха на напрежение. Ако родианецът лъжеше за парите — и ако бе убеден, че благодарение на джедайските си способности Люк е в състояние да го изобличи, — щеше да реагира така, че да се самообвини.

Съсредоточи се в техниката за усилване на възприятията и долови нещо друго. Някаква миризма — на лек тютюн „Карабаба“, примесен с аромат на круши. Същата комбинация беше привлякла вниманието на Ландо на станцията Слуис Ван.

Люк отвори очи и огледа тълпата.

— Нилс Фериер — извика той, — излез напред, моля те. Последва продължителна пауза, нарушена единствено от внезапно съскане. Ландо рязко си пое въздух при споменаването на името на Фериер. След това с леко раздвижване в единия край на кръга напред излезе позната масивна фигура.

— Какво искаш? — попита крадецът на кораби. Ръката му лежеше върху кобура на бластера.

— Интересува ме неофициалният обменен курс между валутите на Новата република и на Империята — отвърна Люк. — Надявам се, че ще ми го кажеш.

Фериер го изгледа със зле прикрито отвращение:

— Проблемът е твой, джедай. Не ме намесвай.

От тълпата се надигна недоволен ропот. Люк не отговори, но прикова поглед във Фериер и след няколко секунди крадецът на кораби нервно облиза устни и изръмжа:

— Последния път, когато бях от другата страна, се разбрахме за четири имперски монети към пет на Новата република.

— Благодаря — кимна Люк и се обърна към родианеца. — Ще платиш на съдружника си в пари на Новата република при курс четири към пет, а тези монети си ги запази за следващия път, когато работиш за Империята. Родианецът изкрещя нещо.

— Това е лъжа — изръмжа барабелианецът.

— Каза, че нямал достатъчно в пари на Новата република — преведе Ландо. — Доколкото познавам родианците, склонен съм да се съглася с барабелианеца.

— Може би си прав — Люк се втренчи във фасетните очи на родианеца. — Но може и да грешиш — обърна се към Фериер и въпросително повдигна вежди.

Крадецът на кораби веднага разбра какво се иска от него, и го предупреди:

— Дори не си го помисляй, джедай.

— Защо? — попита Люк. — Ти работиш и от двете страни на границата. по-лесно от барабелианеца ще намериш начин да похарчиш имперските пари.

— А ако не искам? — възрази Фериер. — Да речем, че нямам скоро път натам. Или просто не искам да ме хванат с толкова много имперски пари в мен. Оправяй се сам, джедай, не съм ти задължен с нищо.

Барабелианецът рязко се обърна към него и извика:

— Дръж се почтително! Той е джедай! Ще говориш, както подобава.

Тих ропот на одобрение мина из тълпата.

— Добре ще направиш, ако го послушаш — посъветва го Ландо. — Май не ти се иска да се биеш тук, особено с барабелианец. Те винаги са изпитвали слабост към джедаите.