Тимъти Зан - Тъмната сила

Хан се смръщи. И всичко това само заради някакви си екзотични растения, по-точно заради странните биомолекули, които извличаха от тях. Явно за ковианците печалбата бе достатъчно основание, за да приемат да живеят в бронирани градове. Никой не знаеше какво мислят по въпроса самите растения.

— Наистина са ненормални — продължи той. — Внимавай, тръбите за влизане може да са с магнитни клапани.

Ландо го изгледа търпеливо:

— Няма ли да се отпуснеш най-сетне? И друг път съм пилотирал кораб, както знаеш.

— Добре де — измърмори Хан, стисна зъби и страдалчески се подготви за приземяването.

Всъщност преживяването не беше толкова лошо, колкото бе очаквал. Ландо получи разрешение от въздушния контрол и доста умело насочи „Дамата на късмета“ към светлия търбух на една от тръбите за влизане и продължи по извития тунел надолу и навътре към силно осветената площадка за кацане точно под прозрачния купол, който покриваше града. Митническата проверка на пристигащите кораби бе чиста формалност, макар че, като се имаше предвид зависимостта на планетата от износа, при излитането сигурно щяха да им обърнат повече внимание. Получиха официално поздравление за добре дошли на Илик от професионален посрещач с професионална усмивка, дадоха им чип с карта на града и околната територия и ги оставиха да се оправят сами.

— Не беше трудно — похвали се Ландо и тръгнаха надолу по извитата стълба през просторния център. На всяко равнище имаше алеи, които водеха към пазара, административните и жилищните квартали на града. — Къде трябва да се видим с Люк?

— Три равнища по-долу, в един от районите за развлечение — отвърна Хан. — В имперската библиотека нямаше много подробности за това място, но се споменаваше малко заведение — „Мишра“, прикрепено към някакъв умален вариант на стария театър „Грандис Мон“ на Корускант, който са построили тук. Останах с впечатлението, че е кръчма за местните баровци.

— Изглежда подходящо място за среща — съгласи се Ландо и го погледна озадачено: — Можеш ли вече да ми покажеш примамката?

Хан изненадано повтори:

— Примамката ли?

— Хайде стига, стар пират такъв — изсумтя Ландо. — Грабна ме от Слуис Ван, помоли ме да те докарам до Ню Кав, изпрати Люк напред за тази тайнствена среща и очакваш да ти повярвам, че сега кротко ще ми помахаш за довиждане и ще ме оставиш да се върна на Нклон?

Соло се обърна към приятеля си с най-докачения вид, който можеше да си придаде.

— Стига, Ландо…

— Примамката, Хан. Искам да разбера каква е. Хан въздъхна театрално.

— Няма примамка, Ландо. Можеш да излетиш за Нклон веднага когато поискаш. Разбира се — добави той предпазливо, — ако останеш още малко, за да ни помогнеш, може да успееш да продадеш излишния метал, който си натрупал. Например свръхзапасите от фредий.

Крачеше съсредоточено и отривисто напред, усещайки върху себе си изгарящия поглед на Ландо.

— Люк ти каза, нали? — настоятелно попита приятелят му.

Хан сви рамене и призна:

— Може и да ми е споменал нещо.

Ландо изсъска през зъби:

— Ще го удуша — закани се той. — Джедай или не, направо ще го удуша.

— Съвземи се, Ландо — опита се да го успокои Хан. — Ако останеш няколко дни и се ослушаш какво говорят хората, може да попаднеш на някаква следа за тукашните сделки на Фейлия. Ще се прибереш у дома, ще се захванеш отново с добив на цветни метали и повече няма да те закачаме.

— Това съм го чувал и преди — възрази Ландо, но Хан усещаше, че е готов да се съгласи. — Защо мислиш, че Фейлия има някаква връзка с Ню Кав?

— Защото по време на войната това е било единственото място, което ботанците са защитавали с… — изведнъж млъкна, сграбчи Ландо за ръката и го обърна надясно към централната колона на извитата стълба.

— Какво става? — попита Ландо.

— Тихо — изсъска Хан, като се опитваше да прикрие лицето си, но и едновременно да не изпуска от очи фигурата, която бе забелязал на долното равнище.

Ландо се извърна леко, погледна в указаната посока с крайчеца на очите си и попита:

— Кой е той?

— Тав Брейлия. Един от главните помощници на Фейлия.

— Не може да бъде! — възкликна Ландо и намръщено се вгледа в ботанеца. — Как го позна?

— По огърлицата му, семеен знак или нещо такова. Виждал съм го десетки пъти на срещите на съвета — Хан облиза устни. Опитваше се да намери правилното решение за ситуацията. Ако наистина беше Брейлия и те разберяха какво прави тук, щяха да спестят доста време. Но пък в момента Люк сигурно ги чакаше вече долу в заведението и … — Ще го проследя — каза той и бутна в ръцете на Ландо електронния си бележник и чипа с картата на града. — Ти слез до „Мишра“, вземи Люк и ме настигнете.