Тимъти Зан - Тъмната сила

Когато върховният адмирал Траун за пръв път призова Кбаот да приеме този съюз, той подметна, че джедаят е останал твърде дълго без предизвикателство. Вероятно адмиралът тайно се надяваше, че отговорността за управлението на военните действия на Империята ще е твърде голямо предизвикателство за един майстор джедай.

Кбаот се усмихна сурово в тъмнината. Ако върховният адмирал наистина вярваше в такова нещо, предстоеше му да изживее дълбока изненада. Люк Скайуокър най-накрая ще дойде тук и Кбаот ще се изправи пред най-сложното предизвикателство в живота си — да пречупи и да подчини на волята си друг джедай, без той дори да разбере какво става с него.

И когато успееше, щяха да са двама. И кой бе в състояние да каже какво може да се случи тогава?

Пратеникът беше слязъл от крашианския плъзгач и стоеше до портата. Излъчването му беше на човек, готов, ако е нужно, да чака до безкрай благоразположението на господаря си. Добре, мъжът се държеше по правилния начин. Кбаот нагласи за последен път колана на робата си и тръгна към портата през лабиринта от тъмни стаи, за да чуе какво има да му съобщи новият му поданик.

Чубака вкара „Сокол“ във внимателно изчислена орбита над Ендор в близост до избуяла с растителност зелена луна. Той управляваше кораба с финес, сякаш несъвместим с огромно създание, като него. Ръмжейки под носа си, уукито дръпна лостовете и изключи двигателите.

Седнала в креслото на втория пилот, Лея си пое дълбоко дъх и потръпна — един от близнаците ритна леко в корема й.

— Май Кабарак още не е пристигнал — подхвърли тя.

Думите й още не бяха заглъхнали, когато осъзна безсмислието им. Наблюдаваше внимателно радарите, след като излязоха от хиперпространството, и знаеше, че в цялата система около тях няма друг кораб, нямаше начин да са го пропуснали. Но след като познатият шум на двигателите се стопи до мъркащо бръмчене, тишината й се струваше странна и дори леко заплашителна. Чубака изръмжа въпросително.

— Сигурно ще трябва да почакаме — Лея сви рамене и добави: — Всъщност пристигаме един ден предварително. Долетяхме по-бързо, отколкото очаквах.

Чубака се обърна към командното табло и изръмжа какво мисли за липсата на ногрито.

— О, я стига — смъмри го тя. — Ако Кабарак е решил да приготви капан, не мислиш ли, че тук вече щяха да ни очакват два звездни разрушителя и кръстосвач ирехвашач?

— Ваше височество? — извика от коридора Трипио.

Извинявайте за безпокойството, но ми се струва, че открих повредата в карбантийските системи за радиозаглушаване. Бихте ли помолили Чубака да дойде тук за момент?

Лея вдигна изненадано вежди и погледна уукито. Както обикновено се случваше със „Сокол“, веднага щом излетяха от Корускант, няколко системи отказаха да работят. И точно от това стомахът й се свиваше болезнено всеки път, когато се качеше на кораба. Затънал до гуша в належащите ремонти, Чубака оставяше по-несъществената работа, която търпеше отлагане, на Трипио. Лея нямаше нищо против, макар че, като си спомнеше резултата от предишния опит на Трипио да поправи някакъв апарат на „Сокол“, не очакваше да излезе нищо.

— Значи все пак от него ще стане истински робот механик — подхвърли тя. — Очевидно е под твое влияние.

Уукито изсумтя мнението си, изправи се от пилотското кресло и отиде да види какво е открил Трипио. Вратата на пилотската кабина се затвори безшумно след него.

Вътре стана непоносимо тихо.

— Виждате ли планетата под нас, скъпи мои — прошепна Лея и нежно погали корема си. — Това е Ендор. Тук Бунтовническият съюз най-накрая победи Империята и положи началото на Новата република.

Или поне, мислено се поправи тя, така щяха да кажат историците някой ден — че тук е настъпил краят на Империята, а останалото са били само незначителни сражения. Незначителни сражения, които продължаваха пета година и както вървяха нещата, можеха да продължат още двайсет.

Тя плъзна поглед към блестящия зелен спътник, който бавно се въртеше под тях, и за пореден път се запита защо всъщност избра точно това място за среща с Кабарак. Наистина, всички създания в галактиката както в контролираните от Империята сектори, така и от секторите в републиката, бяха чували за системата на Ендор и знаеха как да я намерят. А и главните бойни действия отдавна се бяха прехвърлили надалеч от тук и сега тя представляваше спокойно място за среща на два кораба. Но тук витаеха спомени, които до този момент Лея не искаше да разбужда. Преди да победят, те замалко не изгубиха всичко. От коридора отзад Чубака изръмжа въпросително.