— Така е — съгласи се спокойно Траун. — Да го сваля ли от имперска служба, или само да го понижа в ранг?
Пелаеон го погледна обиден:
— Говоря сериозно, адмирале.
— Аз също, капитане — отвърна Траун с внезапна студенина в гласа. — Много добре знаете какъв е залогът в играта. Трябва да използваме всички оръжия, които имаме на разположение, за да победим бунтовниците. Способността на Кбаот да повишава бойната ефективност и координацията между нашите части е едно от тези оръжия и ако той не може да спазва военната дисциплина и устава на флотата, тогава трябва да снижим правилата за него.
— А какво ще стане, когато снижим правилата толкова много, че те се обърнат срещу нас? — настоя Пелаеон. — На Таанаб той пренебрегна пряка заповед, втория път ще пренебрегне две. А после три, четири, докато не реши да прави онова, което му харесва. Накрая дори ще се изправи срещу Империята. Какво би могло да го спре?
— На първо място йосаламирите — адмиралът махна с ръка към разпръснатите из мостика причудливи рамки от тръби, около които се бяха обвили дълги козинести същества. Всяко от тях създаваше празнота в Силата, където джедайските номера на Кбаот не можеха да проникнат. — Именно затова са тук.
— Така е, добре, че ги има — съгласи се Пелаеон. — Но в дългосрочен план…
— В дългосрочен план ще го спра аз — прекъсна го Траун и посегна към командното табло. — Ескадрон С-3, наблюдавайте внимателно десния си фланг. На онази фрегата се вижда издутина, която може да се окаже капан.
Командирът прие заповедта и в отговор изтребителите промениха посоката си. След миг издутината внезапно избухна и във всички посоки в помитаща градушка се разлетяха снаряди. Последният изтребител бе улучен и избухна в блестяща експлозия. Останалите, които по време на взрива вече се бяха отдалечили достатъчно, избягаха от капана невредими.
Траун впери блестящия си поглед в Пелаеон.
— Разбирам угрижеността ви, капитане — каза спокойно той. — Но забравяте, че умствено и емоционално нестабилен човек, като Кбаот, никога не може да бъде заплаха за нас. Да, той разполага с огромна сила и във всеки момент може да нанесе значителни щети на хората и съоръженията ни. Но в същността си е неспособен да използва тази сила продължително. Съсредоточаването, планирането на бъдещите ходове — това са качествата, които отделят командира от обикновения боец. А Кбаот изобщо не ги притежава.
Пелаеон кимна сковано. Все още не беше убеден, но явно нямаше полза да започва спора отначало. Не му беше времето.
— Тъй вярно, сър — после се поколеба и вметна: — Кбаот ще иска да разбере какво става с Органа Соло.
В очите на Траун лумнаха пламъци, но капитанът знаеше, че раздразнението не е срещу него.
— Предайте на майстор Кбаот, че предоставям на ногрите последна възможност да я намерят и заловят. Когато свършим тук, лично ще им отнеса съобщението.
Капитанът погледна крадешком назад към вратата на мостика, където Рък, личният телохранител на адмирала, стоеше на пост.
— Ще свикате сбор на командосите ногри ли? — попита той и потисна потреперването си.
Вече бе присъствал на такава среща и спокойно можеше да заяви, че не гори от желание отново да застане лице в лице с пълна зала безшумни сивокожи убийци.
— Мисля, че нещата няма да се оправят само с един сбор — отвърна студено Траун. — Заповядайте на навигатора да приготви курс от мястото на срещата към системата Онор. Според мен трябва да припомним на всички ногри кой е истинският им господар — адмиралът погледна през илюминатора към затихващата битка навън, включи предавателя на командното табло и заповяда: — Командир, върнете всички изтребители в корабите. Навигатор, започнете изчисленията за връщането ни до мястото на срещата.
Пелаеон изненадано надникна през илюминатора. Преустроеният товарен кръстосвач и подкрепящата го фрегата лежаха безпомощни, но голяма част от конвоя бе почти невредима.
— Нима ще ги оставим да си отидат?
— Не виждам смисъл да ги унищожаваме — отвърна Траун. — Да ги оставим беззащитни, е достатъчен урок засега.
Натисна някакъв клавиш и между двете командни табла се появи тактическо изображение на този сектор от галактиката. Сини линии бележеха главните търговски маршрути на Новата република, а червените обозначаваха кои от тях са понесли удари от имперската флота през последните няколко месеца.
— Нападенията ни имат за цел много повече от самото унищожение, капитане. След като тази група разкаже за случилото се, всички следващи конвои от Сарка ще настояват за по-сигурна защита. При достатъчен брой нападения бунтовниците ще се изправят пред дилемата да избират дали да натоварят по-голямата част от бойните си кораби с охранителни задачи, или просто да се откажат от търговията с тези гранични сектори. И в двата случая това ще ги изправи пред големи проблеми, когато ние започнем изпълнението на проекта „Тантис“ — адмиралът се усмихна мрачно: — Икономика и психология, капитане. За момента, колкото повече оцелели цивилни разказват за могъществото на Империята, толкова по-добре. по-късно ще имаме достатъчно време за разрушение — той погледна към екрана на командното табло и обърна глава към илюминатора. — Като заговорихме за могъществото на Империята, имате ли новини по въпроса за търсенето на нови кораби?
Читать дальше