Тимъти Зан - Тъмната сила

Усмивката му стана злобна.

— Това наистина е щедро предложение, рижа хубавице. Много щедро. Обзалагам се, че доста хора веднага ще го приемат. Но аз — той леко повдигна бластера си — предпочитам да играя на сигурно.

— Тогава ще трябва да се задоволиш с половината пари. На два метра зад мъжа до подпорната стена имаше купчина метални отпадъци, които чакаха да бъдат натоварени. В края на очукан акумулатор едва-едва се крепеше къса предпазна тръба. Мара стисна зъби, освободи съзнанието си, доколкото можа, и мислено се присегна към нея.

— Е, пухкавичката ми, половин сигурно нещо е по-добре от двойно нищо — каза мъжът. — Освен това не ми се вярва да можете да платите повече от Империята.

В гърлото на Мара заседна буца. Беше го очаквала от самото начало, ала потвърждаването на страховете й я накара да потрепери.

— Ще останеш изненадан от нашите възможности — отвърна тя.

Тръбата леко потрепери и се претърколи няколко милиметра.

— Не мисля — каза той спокойно. — Да вървим. Мара посочи с пръст трупа, приведен над варелите зад нея.

— Имаш ли нещо против първо да ми кажеш как го направи?

Нападателят й вдигна рамене:

— Какво има за казване. Имах нужда от примамка, а той просто се разхождаше на погрешно място в погрешно време — усмивката му внезапно изчезна. — Стига приказки. Обръщай се и тръгвай пред мен, освен ако не искаш да ми отмъстиш, като ме накараш да получа пари за трупа ти, вместо да те заведа жива.

— Нищо подобно — измърмори Мара.

Пое си дълбоко дъх и напрегна всички сили. Знаеше, че това е последната й възможност. Тръбата издрънча приглушено на земята зад похитителя й.

Не можеше да не признае, че е адски добър. Тръбата едва беше докоснала повърхността, когато той се свлече на едно коляно, завъртя се и заля всичко наоколо с обилен прикриващ огън, като търсеше с поглед кой се промъква зад него. За по-малко от секунда откри грешката си и се извъртя обратно, без да престане да стреля.

Но тази секунда беше напълно достатъчна за Мара. Последният му отчаян изстрел летеше към нея, когато тя го застреля право в главата.

Тя застина, дишайки тежко, мускулите й трепереха от напрежение. Огледа се, за да се увери, че никой не приближава да полюбопитства каква е тази пукотевица, прибра оръжието в кобура и коленичи до трупа.

Както и очакваше, не намери почти нищо. В картата му за самоличност, вероятно фалшива, пишеше, че името му е Денгар Рот, в джобовете му откри няколко пълнителя за бластер, нож с виброострие, информационен чип, електронен бележник и малко работен капитал в местната валута и имперски монети. Прибра информационния чип и картата за самоличност в туниката си, остави парите и оръжията и се изправи.

— Ето го и твоето двойно нищо — измърмори тя към трупа. — Наслаждавай му се.

Погледът й се плъзна към парчето предпазна тръба, което беше спасило живота й. Беше права. Проблясъците на Силата, също както и предчувствията, се връщаха. Значи съвсем скоро щяха да започнат и сънищата.

Изруга тихо. Не можеше да направи нищо, ако сънищата се появяха отново, ще, не ще, трябваше да ги понася. За момента имаше други, по-спешни дела, с които да се заеме. Огледа се за последен път и тръгна към къщи.

Завари Карде и Данкин да я чакат. Данкин само дето не сновеше нервно из стаята.

— най-сетне! — извика той, когато тя се появи на задната врата. — Къде по…

— Имаме проблеми — прекъсна го Мара, подаде на Карде картата за самоличност на Денгар Рот и мина край тях към все още неподредената командна зала. Изтегли една кабелна кутия, намери електронен бележник и пъхна вътре чипа.

— Какви проблеми? — попита Карде, застанал зад нея.

— Ловци на глави — отвърна Мара и му подаде електронния бележник. В средата на екрана се появи в рамка снимка на Карде с надпис над нея „20 000“. — Сигурно всички сме вътре — продължи тя. — Или поне тези, за които знае върховният адмирал Траун.

— Значи сега струвам двайсет хиляди — прошепна Карде и набързо разгледа останалите снимки в чипа. — Поласкан съм.

— Само това ли ще кажеш? — настоя Мара. Той я погледна и попита спокойно:

— Какво искаш да чуеш? Че си права, а аз бърках за интереса на Империята към нас ли?

— Не ме интересува кой е крив и кой прав — отвърна сковано тя. — Искам да знам какво ще правим.

Карде погледна отново електронния бележник, едно мускулче на челюстта му леко се опъна.

— Ще направим единственото правилно нещо — каза той. — Ще отстъпим. Данкин, обади се по кодирания канал на Лахтън и му предай да започне да разглобява защитните устройства. След това се свържи с Чин и неговия екип и ги прати да опаковат наново нещата в складовете за екипировка. Ще останеш тук да помогнеш на мен и Мара. Искам, ако е възможно, да излетим от Риши преди полунощ.