Тимъти Зан - Тъмната сила

Грубо казано, долината се простираше на близо сто и петдесет километра от изток на запад, но разстоянието от север на юг бе само няколко километра. Мара продължи бързо напред, като от време на време променяше посоката, за да избегне тълпите и други препятствия. Постепенно къщите и магазините започнаха да отстъпват място на малки фабрики, докато накрая прецени, че е вървяла достатъчно. Ако жертвата й беше продължила с бавната крачка на човек, който не иска преследвачът му да го изгуби, щеше да има достатъчно време, за да се подготви за посрещането.

Разбира се, не бе изключено той да е завил в някоя от другите улици, които пресичаха долината от север на юг, да е променил посоката на изток или на запад и дори да е направил пълен кръг и да се е върнал пред къщата на Карде. Тя огледа внимателно сградите на улицата, на която бе излязла, и установи, че въображението на мъжа е толкова ограничено, колкото и техниката му за наблюдение. Стоеше наведен с гръб към нея надолу по пресечката пред редица складирани варели. Синият шарф висеше раздърпан върху зелената туника, от ръката му стърчеше нещо, вероятно някакво оръжие. Несъмнено я чакаше в засада. Аматьор, помисли си тя и сви презрително устни. Без дори да си направи труда да извади бластера, излезе иззад ъгъла и безшумно тръгна към него, като го наблюдаваше внимателно.

— Достатъчно — извика подигравателно някой зад нея.

Мара замръзна. Приведеният над варелите пред нея човек не помръдна и едва сега тя осъзна, че фигурата е прекалено неподвижна, за да чака в засада. Прекалено неподвижна, за да е жива.

Обърна се бавно, държейки ръцете си разперени встрани. Мъжът беше среден на ръст, набит, с тъмни замислени очи. Туниката му висеше разкопчана и отдолу се виждаше лека предпазна жилетка. Разбира се, в ръцете си той държеше бластер.

— Гледай ти! — изсумтя той. — Какво стана, а? Вече бях започнал да се тревожа, че си се изгубила или че ти се е случило нещо.

— Кой си ти? — попита Мара.

— О, рижа хубавице, тук аз задавам въпросите. Но не вярвам да ми се наложи. Това чудесо на главата ти ясно казва всичко, което искам да знам — той махна с бластера си към меденорусата й коса. — Трябваше да се отървеш от нея, да я скриеш по някакъв начин или да я боядисаш. Всеки ще те разпознае по нея.

Мара внимателно си пое дъх и насили мускулите си да се отпуснат.

— Какво искаш от мен? — попита спокойно.

— Същото като всеки истински мъж — ухили се хитро той. — Пари в брой.

Тя поклати глава:

— В такъв случай бъркаш. В мен има не повече от петдесетарка.

Мъжът се ухили още по-широко:

— Добър опит, червенокоске, но само си губиш времето. Вече знам много добре коя си. Ти и твоите приятелчета ще ме направите богат. Да тръгваме.

Мара не помръдна.

— Може би ще успеем да се споразумеем — предложи тя и усети, че по гърба, й се стичат студени капки пот.

Имаше достатъчно опит, за да се подлъже от нехайното държане на мъжа. Който и да беше, много добре знаеше какво прави. Но пък тя още разполагаше със скрития под левия ръкав бластер. Готова бе да се обзаложи, че нападателят й изобщо не предполага, че там може да се скрие толкова мощно оръжие. Това, че досега не я бе претърсил, потвърждаваше предположението й.

Но каквото й да решеше да направи, трябваше да действа незабавно, докато още бе пред него. За съжаление ръцете й бяха разперени встрани и нямаше начин незабелязано да извади оръжието.

— Какво предлагаш? — лениво провлачи той.

— А ти какво искаш? — попита в отговор тя. Ако до крака й имаше някаква кутия, можеше да я вдигне с крак и да я хвърли към него. Но въпреки че в тази част на града улиците бяха засипани с доста боклук, наоколо нямаше нищо, което да й свърши работа. Ботушите й бяха здраво пристегнати към глезените и нямаше как да ги отпусне, без да привлече вниманието му. Набързо си припомни всичко, което носеше в джобовете, но не се сети за нищо полезно.

Но усилното обучение на императора освен развиването на умението за мислена връзка от далечно разстояние, което я бе направило толкова ценна за управлението му, включваше и пряка манипулация със Силата. Тези умения бяха изчезнали със смъртта на императора и оттогава понякога се бяха появявали за кратко и без никаква последователност. След като странните усещания и предчувствия бяха започнали отново, вероятно и Силата се бе върнала…

— Сигурна съм, че можем да платим двойно на онова, което са ти предложили — продължи тя. — И дори да добавим нещо отгоре.