Тимъти Зан - Тъмната сила

— Нещо такова — каза Карде. — Крайцерите от този период се нуждаеха от страшно голям екипаж, близо шестнайсет хиляди души. Пълната автоматизирана система на корабите във флотата „Катана“ намали бройката до около две хиляди.

Мара се замисли за някои от тежковъоръжените кораби, които беше виждала.

— Трябва да е било скъпо преоборудване.

— Точно така — кимна Карде. — При това го направиха не само за повдигане на престижа пред хората, но и от чисто военни цели. Преобразуваха цялото вътрешно пространство на корабите — от апаратурата и украсата до тъмносивата боя на корпуса. Оттам дойде и името „Тъмната сила“ въпреки приказките, че било заради оскъдното осветление, нужно за двете хиляди души екипаж. Тъй или иначе, по този начин Старата република бляскаво показа колко ефективни могат да бъдат напълно автоматизираните кораби.

— Ама че демонстрация… — изсумтя Мара.

— Проблемът не беше в самата автоматизирана система. Архивите са пооплетени, в стигналите до нас данни ясно се вижда ръката на командващите по това време, но, както изглежда, един или повече екипажи са прехванали вирус круп при някое от кратките официални спирания по време на първото пътуване. Вирусът се е разпространил на всичките двеста кораба още в латентния период и когато се е развила, болестта е обхванала почти всички войници наведнъж.

Мара потрепери. Беше чувала за обезлюдяването на цели планети от тази болест в дните преди Войните на клонингите, преди лекарите и учените на Старата република, а по-късно и на Империята да намерят нужното лекарство срещу вируса круп.

— Значи вирусът е унищожил екипажа, преди да потърси помощ.

— Историята се е превърнала от нещастен случай в пълен разгром по една причина — обясни Карде. — Тъкмо тази разновидност на вируса се е отличавала с очарователната особеност, че преди да умрат, жертвите полудявали. Умиращите членове на екипажа успели да свържат всички кораби с флагманския „Катана“ и когато и командният състав полудял и умрял, цялата флота изчезнала.

— Спомних си — бавно кимна Мара. — Смята се, че от този случай започва децентрализацията на автоматизираните кораби. От големите всеможещи компютри към стотици корабни роботи.

— Процесът вече беше започнал, но фиаското с „Катана“ ускори процеса — продължи Карде. — Тъй или инак, флотата изчезна някъде в дълбините на междузвездното пространство и никой не чу повече за нея. За известно време това беше голяма новина, някои не особено почтени представители на медиите злонамерено си играеха с името „Тъмната сила“, няколко години се говореше за изпращане на спасителни части, които тръгваха с повече ентусиазъм, а не със здрав разум. След като стана ясно колко много празно пространство има в галактиката, където могат да се скрият стотици кораби, интересът към „Катана“ замря. Но и скоро след това Старата република трябваше да се изправи срещу далеч по-големи проблеми. С изключение на някои майстори измамници, които се опитваха да продават карта с местонахождението на флотата, повече не се чу за нея.

Вече й бе станало ясно накъде биеше Карде с разказа си.

— И ти как успя да я откриеш?

— Съвсем случайно. Всъщност разбрах на какво съм попаднал, едва няколко дни по-късно. Подозирам, че никой от екипажа не се е сетил.

Погледът на Карде, замъглен от спомени, се зарея в празното пространство.

— Беше преди повече от петнайсет години — започна с глух глас разказа си той, леко търкайки един в друг палците на преплетените си ръце. — Бях навигатор и радарен специалист в малка независима контрабандистка група. Оплескахме една доставка и се наложи да се измъкваме, пробивайки си път с бой през два каракиански кръстосвача. Успяхме, но понеже нямах достатъчно време, за да направя пълните изчисления за прехвърляне в хиперпространството, се наложи да излезем от светлинна скорост след около половин светлинна година, за да довърша пресмятанията — устните му леко потрепериха. — Представи си нашата изненада, когато зърнахме насреща два крайцера.

— Реещи се в космоса?

Карде поклати глава:

— Всъщност изобщо не изглеждаха изоставени и точно това ме измъчваше толкова много през първите няколко дни. По всичко личеше, че корабите са в ред, вътрешните и външните светлини бяха включени и дори спомагателният радар работеше. Съвсем естествено, решихме, че са част от бойната група, от която току-що се бяхме измъкнали, и капитанът веднага ни прехвърли обратно в хиперпространството, за да избегнем сблъсъка с тях.