Тимъти Зан - Тъмната сила

— Не е било много добра идея — измърмори Мара.

— По това време това изглеждаше като по-малкото зло — отговори сериозно Карде. — Но после се оказа, че сме били на косъм преценката ни да се окаже фатална. При излизането от хиперпространството се ударихме в опашката на огромна комета, основните хипердвигатели изгоряха и почти целият кораб бе разрушен. Загинаха петима души от екипажа, а по-късно от раните си починаха още трима, преди да се дотътрим до цивилизацията със спомагателния хипердвигател.

Настана тишина. След известно време Мара попита:

— Колко души оцеляхте?

Карде я изгледа внимателно, на устните му се появи обичайната подигравателна усмивка:

— Питаш кой друг би могъл да знае за местонахождението на флотата?

— Щом искаш, така го кажи.

— Шестима останахме живи. Но както вече казах, според мен никой друг не разбра на какво сме попаднали. Самият аз започнах да подозирам истината едва когато се върнах да проверя данните на радара и открих, че там е имало много повече кораби, отколкото бяхме видели.

— А какво стана със самите данни?

— Изтрих ги… след като запомних координатите, разбира се.

Мара попита:

— Това се е случило преди петнайсет години, нали?

— Да — кимна Карде. — Възнамерявах да се върна и да направя нещо с корабите, но все не ми достигаше време, за да го направя, както трябва. Не можеш просто така, без подготовка да изкараш на пазара двеста кораба, дори да се появят клиенти за всичките, което винаги е било проблем.

— Досега.

Карде вдигна вежди:

— Предлагаш да ги продам на Империята?

— Те търсят бойни кораби — напомни му тя. — И предлагат двайсет процента премия над цената.

Той я изгледа с интерес:

— Мислех, че не се интересуваш особено от Империята.

— Вярно е — отвърна тя. — Но каква е другата възможност — да ги дадем на Новата република ли?

Той задържа погледа й:

— Това може да се окаже по-доходоносно в дългосрочен план.

Мара стисна здраво юмруци, стомахът й се сви в противоречиви чувства. Не можеше да понесе мисълта да остави бойните кораби да паднат в ръцете на Новата република, приемник на Бунтовническия съюз, разрушил живота й. Но, от друга страна, без императора Империята беше само бледа сянка на самата себе си и дори вече не заслужаваше името си. Да им дадеше „Тъмната сила“, беше все едно да хвърли крайцерите на вятъра.

Така ли беше наистина? Сега, когато начело на имперската флота беше застанал върховният адмирал Траун, може би имаше някаква възможност Империята да възвърне част от старата си слава. А ако беше така…

— Какво ще направиш? — попита тя.

— Засега нищо — отвърна Карде. — Все пак това е същият проблем, пред който се изправихме и със Скайуокър. Империята веднага ще поиска да си отмъсти, задето сме тръгнали срещу нея, но в дългосрочен план Новата република има по-големи шансове за победа. Ако дадем флотата „Катана“ на Траун, само ще отсрочим неизбежния край. най-добрият избор в момента е да останем неутрални.

— Само че, ако дадем корабите на Траун, той може и да престане да ни преследва — изтъкна Мара. — Това би си струвало размяната.

Карде се усмихна горчиво:

— Стига, Мара. Върховният адмирал може и да е гений в тактиката, но едва ли е всезнаещ. Няма никакъв начин да разбере къде сме. И със сигурност има много по-важни задачи, отколкото да прахосва силите си, за да ни преследва.

— Сигурно е така — съгласи се неохотно тя.

Не можеше да не си спомни как дори и на върха на могъществото си и затрупан с хиляди други грижи, императорът понякога отделяше време, за да отмъсти на онези, които му се бяха противопоставили. Предавателят на командното табло иззвъня, Мара се протегна и го включи:

— Да?

— Лахтън е — долетя от говорителя познат глас. — Карде да е наблизо?

— Тук съм — обади се контрабандистът и се приближи до Мара. — Как върви работата с прикриването?

— Почти приключихме — отвърна Лахтън, — но ни свършиха маскировъчните мрежи. Случайно да ви се намират излишни?

— Има в един от складовете — каза Карде. — Ще пратя Мара да донесе тук. Можете ли да пратите някой да ги вземе?

— Разбира се, няма проблем. Ще дойде Данкин, и без това в момента при нас няма кой знае колко работа.

— Добре, докато дойде, мрежите ще го чакат тук. Карде махна с ръка и Мара изключи предавателя.

— Знаеш ли къде е трети склад? — попита я той. Тя кимна:

— Улица „Уозоаши“ № 412. Три пресечки западно и две на север от тук.