Тимъти Зан - Тъмната сила

— Нямаше да тръгна, ако мислех така — оправда се тя. — Кабарак знае, че съм дъщеря на Дарт Вейдър, и, все едно по какви причини, това, изглежда, е от огромно значение за тях. Може би ще успея да използвам преимуществото си, за да ги измъкна от влиянието на Империята и да ги привлека на наша страна. Поне трябва да опитам.

Хан изсумтя:

— Какво е това? Някакво налудничаво джедайско усещане? Люк постоянно се опитваше да се прави на благородник и винаги се набутваше в неприятности.

Лея протегна ръка и го хвана за рамото.

— Хан, зная, че е опасно — прошепна тя. — Но може би това е единствената възможност да разрешим проблема. Ногрите имат нужда от помощ, Кабарак го призна. Ако мога да им я осигуря, ако успея да ги убедя да минат на наша страна, това ще означава, че ще имаме един враг по- малко — тя се поколеба и след миг добави: — А и не мога да продължа да бягам постоянно.

— А за близнаците помисли ли?

Изпита виновното задоволство да види как тя потрепери.

— Да — отвърна тихо Лея. По гърба й полазиха тръпки, тя протегна ръка и докосна нежно корема си. — Но нима имаме избор? Да ги заключим в някоя кула в двореца и да ги обградим с телохранители уукита ли? Те изобщо няма да имат шанса да живеят нормално, ако ногрите постоянно се опитват да ни ги отнемат.

Хан стисна зъби. Значи тя вече знаеше. До този момент не беше сигурен, но сега се увери. Лея знаеше, че през цялото време Империята се стреми да сложи ръка на неродените й деца.

И въпреки това искаше да отиде и да се срещне с ногрите!

Гледаше я мълчаливо, погледът му се плъзгаше по лицето, което през изминалите години постепенно бе заобичал толкова много, и в главата му нахлуха хиляди спомени. Решителността, изписана на младото й лице, когато посред яростния обстрел сграбчи бластера на Люк и им проправи с изстрели път, за да се измъкнат от шахтата за отпадъци на „Студена звезда“. Долетелият през смъртоносната заплаха в крепостта на Джаба неин глас, който го измъкна от слепотата, треперенето и неориентираността на хибернационния сън. по-мъдрата, зряла решителност, която се виждаше през пелената на болката в погледа й, когато лежеше ранена пред бункера на Ендор, и въпреки всичко събра сили хладнокръвно да застреля двама щурмоваци, които се приближаваха в гръб към Хан. Спомни си и колко беше страдал, когато разбра, че въпреки усилията си никога нямаше да може да я защити напълно от опасностите и смъртоносните заплахи в галактиката. Защото, колкото и да я обичаше, колкото и безостатъчно да й се отдадеше, тя никога нямаше да се задоволи само с това. Погледът й гледаше далеч отвъд него, отвъд самата нея дори, достигаше до всички живи създания в галактиката. И ако той й го отнемеше, все едно насила или чрез убеждение, щеше да унищожи душата й и да погуби част от това, заради което я обичаше.

— Поне мога ли да дойда с теб? — попита тихо.

Лея се пресегна, погали го по бузата и се усмихна с благодарност през внезапно избилите на очите й сълзи.

— Обещах, че ще отида сама — прошепна тя с треперещ глас. — Не се тревожи, ще се справя.

— Разбира се — Хан се изправи рязко. — Е, щом се налага, значи така трябва да бъде. Хайде, ще ти помогна да подготвиш „Сокол“ за полет.

— „Сокол“ ли? — възкликна тя. — Но нали ще летиш до Ню Кав?

— Ще взема кораба на Ландо — отвърна той през рамо, вече запътил се към вратата. — Нали и без това трябва да му го върна.

— Но…

— Недей да спориш — прекъсна я той. — Ако тези ногри имат някакви задни мисли, шансовете ти със „Сокол“ ще бъдат по-големи, отколкото с „Дамата на късмета“ — той отвори вратата и излезе в приемната.

И замръзна на място. Пред него, препречвайки пътя му, стоеше Чубака, който изглеждаше като огромен космат буреносен облак.

— Какво искаш? — попита Хан.

Отговорът на уукито беше кратък, рязък и недвусмислен.

— И на мен не ми хареса — отвърна ядосано Соло. — Какво да направя, да я заключа ли?

Усети как Лея се изправи зад него.

— Ще се оправя, Чуй — каза уверено тя.

Чубака отново изръмжа, като много ясно й даде да разбере какво мисли за преценката й.

— Ако имаш някакво предложение, кажи го — подкани го Хан.

Думите му не бяха никак изненадващи.

— Съжалявам, Чуй — каза Лея. — Но обещах на Кабарак, че ще отида сама.

Чубака яростно разклати глава, показа острите си зъби и изръмжа мнението си за тази идея.

— Не му допада — предаде дипломатично Хан.

— Разбрах смисъла, благодаря — отвърна Лея. — Слушайте, вие двамата, за последен път ви…