Тимъти Зан - Тъмната сила

— Значи мислите, че Хоръс Кбаот е жив? — прекъсна мислите му Уинтър.

Люк предпазливо се огледа. Вече бяха стигнали парадния коридор, който поради местоположението си обикновено беше пълен с всякакви създания. Но днес беше почти празен, само тук-там се виждаха групички хора и пришълци, потънали в разговор, твърде далеч, за да ги чуят.

— Когато бяхме на Нклон, с мен се свърза друг джедай — отговори той, снижавайки глас. — След това Лея ми каза за слуховете, че Кбаот бил видян на Джомарк. Не знам до какво друго заключение бих могъл да стигна — Уинтър крачеше мълчаливо. — Нещо да кажеш? — попита Люк.

Тя сви рамене:

— Всичко свързано с джедаите и Силата излиза извън моя опит, командир. Нищо определено не мога да ви кажа. Но искам да подчертая, че онова, което знам за ролята на Кбаот в историята на Алдераан, ме кара да бъда скептична.

— Защо?

— Това е само впечатление — настоя Уинтър. — Никога нямаше да го спомена, ако не ме бяхте попитали. Кбаот ми приличаше на човек, който обича да е в центъра на вниманието. От оня тип, който, дори и да не е начело, пак ще гледа да е там, за да го видят хората.

Минаха до едно от лилаво-зелените дървета хахала, които растяха в парадния коридор, и вниманието на Люк беше привлечено от бъркотията от цветове с метален отблясък под прозрачната горна кора.

— Мисля, че думите ти съответстват на досието му в компютъра — призна той и протегна ръка, за да прокара пръсти по гладката кора на дървото. При допира подкоровото течение избухна в ядни червени проблясъци около спокойното лилаво; червеното мигновено се разпростря по стъблото като вълнички в цилиндричен съд, тръгна надолу и нагоре по ствола, като най-накрая избледня до бургундско червено и отново към лилаво. — Не знам дали знаеш, но явно той се е самообявил от рицар джедай за майстор. Изглежда много самонадеяно от негова страна.

— Вярно — съгласи се Уинтър. — Макар че, когато дойде на Алдераан, никой не му оспорваше титлата. Според мен, след като толкова обича да е в центъра на вниманието, няма да стои настрани от войната срещу Империята.

— Права си — призна Люк и се обърна леко, за да види последните остатъци червено, които избледняваха на докоснатото от него дърво хахала. Точно така беше протекла и връзката му с тайнствения джедай на Нклон: бе се появил за миг и после безследно бе изчезнал. Нима Кбаот вече не можеше да контролира силата си? — Тогава ще те питам нещо друго. Какво знаеш за онзи проект на Старата република да се изследва пространството извън границите на галактиката?

— Не знам много — отвърна тя и се намръщи в усилие да си спомни. — Говореше се, че това е опит да се намери живот отвъд границите на галактиката, но операцията беше толкова тайна, че дори не съм сигурна дали джедаите излетяха.

— Поне така пише в архивите — отвърна Скайуокър и докосна следващото дърво хахала в редицата и досегът му предизвика още едно избухване в червено. — Казва се, че Кбаот бил участник в проекта. Дали това означава, че и той е бил на борда?

— Не знам — каза Уинтър. — Според слуховете в кораба имало няколко майстори джедай, но официално не бе потвърдено — тя го погледна озадачено: — Да не искате да кажете, че затова Кбаот не е бил тук по време на бунта срещу императора?

— Възможно е — кимна Люк. — Разбира се, това повдига цял куп нови въпроси. Например какво се е случило с останалия екипаж на кораба и как той е успял да се върне?

Уинтър сви рамене:

— Предполагам, че има само един начин да разберете.

— Да — Люк докосна последното дърво в редицата. — Да отида до Джомарк и да го попитам. — Май ще трябва да го направя.

Кабинетът на Лея беше до помещенията на останалите членове на вътрешния съвет, точно от другата страна на огромната зала, която свързваше парадния коридор с малката стая за срещи на съвета. Двамата влязоха във външната приемна, където ги чакаше позната фигура.

— Здрасти, Трипио — кимна Люк.

— Господарю Люк, страшно се радвам да ви видя отново — изчурулика блестящият дроид. — Надявам се, че сте добре?

— Нищо ми няма — отвърна той. — Арту ми поръча да те поздравя, като те видя. Той е на космодрума, помага на механиците да поправят изтребителя, но ще го донеса насам тази вечер и тогава ще можеш да го видиш.

— Благодаря, господарю — Трипио леко наклони глава, сякаш току-що си беше спомнил, че е тук, за да обслужва приемната. — Принцеса Лея и другите ви чакат — продължи той и докосна копчето за отварянето на вратата към вътрешния кабинет. — Заповядайте, моля.