Тимъти Зан - Тъмната сила

Люк се облегна в креслото и гледаше монитора, замислено хапейки устни. Значи Кбаот не само е бил съветник на човека, който впоследствие се бе обявил за император, но и е участвал в прогонването на тъмните джедай от сектора Слуис, за което му бе споменала Лея. А един от тези джедаи беше оцелял, за да се изправи по-късно срещу Учителя Йода на Дагоба…

Зад него се чуха леки стъпки:

— Командир?

— Здравей, Уинтър — каза Люк, без да се обърне. — Мен ли търсиш?

— Да — отвърна помощничката на Лея, приближи се и застана до него. — Принцеса Лея иска да ви види веднага щом свършите работата си тук — тя кимна към екрана и прокара ръка през бялата си коса. — Продължавате с търсенето на джедаите?

— Нещо такова — отвърна Люк и пъхна информационен чип в терминала на компютъра. — Компютър, копирай всичката информация за майстор джедай Хоръс Кбаот.

— Хоръс Кбаот — повтори замислено Уинтър. — Не участваше ли в големия спор за господството над Алдераан?

— Така пише в архивите — кимна Скайуокър. — Знаеш ли нещо?

— Колкото всеки жител на Алдераан — отвърна Уинтър. Дори и при нейния железен самоконтрол част от болката се процеждаше в гласа й и Люк потрепери от съчувствие. Знаеше, че за Лея унищожаването на Алдераан и загубата на семейството й беше разкъсваща сърцето, но постепенно заглъхваща болка някъде дълбоко в съзнанието. Но за Уинтър с нейната великолепна и буквално вечна памет болката вероятно щеше да остане завинаги. — Въпросът бе дали наследството на вицекраля да отиде при бащата на Бейл Органа или в друг клон на семейството — продължи тя. — След като и третото гласуване завърши с равен резултат, се обърнаха към Сената за посредничество. Кбаот беше в една от делегациите, които Сенатът изпрати. За по-малко от месец реши, че претенциите на Органа са основателни.

— Виждала ли си снимка на Кбаот? — попита Люк. Уинтър се замисли и след малко каза:

— В архивите имаше една обща холограма, на която беше цялата делегация. Мисля, че Кбаот беше среден на ръст, набит и доста мускулест, което ми се стори странно за един джедай — погледна към Люк и леко се изчерви: — Съжалявам, не исках да ви обидя.

— Няма нищо — успокои я той. Отдавна беше открил, че това е всеобщо заблуждение — хората си мислеха, че след като джедаите разполагат със Силата, няма смисъл да се развиват физически. На него му трябваха няколко години, за да оцени в пълна степен връзката между контрола над тялото и съзнанието. — Нещо друго?

— Косата му беше леко прошарена и имаше къса, добре оформена брада — отвърна Уинтър. — Беше облечен в кафява роба и бяла туника, каквато повечето джедай обичаха да носят. Нямаше нищо, което да бие на очи около него.

Люк потри брадичката си:

— Колко възрастен изглеждаше?

— Ммм… май около четирийсетгодишен — каза тя. — Може би плюс-минус пет години. Винаги е трудно да се определи възрастта на някого от снимка.

— Това отговаря на данните в компютъра — съгласи се Люк и извади информационния чип от процепа. Но ако досието беше точно… — Каза, че Лея е искала да ме види ли? — изправи се той.

— Ако ви е удобно — кимна Уинтър. — Тя е в кабинета си.

— Да вървим.

Излязоха от библиотеката и тръгнаха по широкия коридор, който свързваше крилото на библиотеката със залите на съвета и Общото събрание.

— Знаеш ли нещо за планетата Бортрас? — попита той, докато вървяха. — Интересувам се най-вече колко дълго живеят обитателите й.

Тя се замисли за момент.

— Не са ми попадали сведения за това по никакъв повод. Защо?

Люк се поколеба, но дори ако имперското разузнаване черпеше сведения от най-вътрешните кръгове на Новата република, Уинтър беше извън подозрение.

— Ако предполагаемият джедай на Джомарк наистина е Хоръс Кбаот, сега трябва да е доста над стогодишен. Има видове, които живеят и по-дълго, но нали той е човек?

Уинтър сви рамене: .

— Винаги е имало изключения от нормалната продължителност на живота на дадена раса — изтъкна тя. — А и един джедай може да разполага с разни техники за удължаване на живота.

Люк се замисли. Знаеше, че това е възможно. Йода например бе живял много дълго — повече от деветстотин години, а продължителността на живота на дребните раси обикновено е доста по-кратка, отколкото на по-едрите. Но обикновено не означава винаги, а и след дълги часове ровене в архивите той не бе открил към коя раса принадлежи Учителят Йода. Може би беше по-добре да се опита да разбере колко дълго е живял императорът.