Тимъти Зан - Тъмната сила

— Не е възможно — прошепна тя. Май много й се искаше да повярва в думите си, без да е убедена в тях. — Ние се справихме с всички върховни адмирали.

— Видях го с очите си — повтори Хан.

— Опишете го — обади се Фейлия. — Как изглежда?

— Не е човек — започна Соло. — Поне не изцяло. Структурата му е почти хуманоидна, но кожата му е светлосиня, косата — синьо-черна, а очите — блестящо червени. Не съм срещал досега такава раса.

— Но ние много добре знаем, че императорът не обичаше нехуманоиди — напомни Мон Мотма.

Хан погледна към Лея. С изпънато като каменна маска лице тя гледаше към него, сякаш не го виждаше, и в очите й се четеше безмълвен ужас. Тя поне осъзнаваше за какво става въпрос.

— Носеше бяла униформа — продължи Хан. — Няма друг офицерски чин с бяла униформа. А и човекът, с когото бях, го наричаше върховен адмирал.

— Очевидно става въпрос за самоволно провъзгласяване — обади се рязко Фейлия. — Някой обикновен адмирал или оцелял мофианец се опитва да събере около себе си останките на Империята. Както и да е, това е извън нашата тема.

— Извън темата!? — възкликна Хан. — Вижте, съветник, ако около нас наистина спокойно се разхожда върховен адмирал…

— Ако е така — твърдо го прекъсна Мон Мотма, — скоро ще го разберем със сигурност. Няма никакъв смисъл да обсъждаме въпроса, преди да сме събрали достатъчно информация. Комисията ще проучи възможността да е останал жив някой върховен адмирал. Докато тя не приключи работата си, ще продължим разследването на обстоятелствата около нападението над Слуис Ван — тя погледна към Хан, после се обърна и кимна на Лея. — Съветник Органа Соло, можете да зададете въпросите си.

Адмирал Акбар наклони едрата си синкава глава, огромните му кръгли очи се завъртяха лудо в орбитите в изражение, което Лея не си спомняше да е виждала. Може би изненада? Или уплаха?

— Върховен адмирал… — каза най-накрая Акбар, гласът му звучеше по-сковано от обичайното. — Върховен адмирал на Империята. Това обяснява страшно много неща.

— Не сме сигурни, че е истински върховен адмирал — предупреди Лея и хвърли поглед към безизразното лице на съпруга си. Очевидно Хан не хранеше никакви съмнения по този въпрос. Както и тя. — Мон Мотма възложи на следствената комисия да проучи нещата.

— Нищо няма да открият — поклати глава Акбар. Жестът беше типично човешки. Когато беше сред хора, адмиралът се опитваше да се държи като тях. Значи бе възвърнал равновесието си. — Веднага щом превзехме Корускант, лично прегледах имперските архиви. В тях имаше само списък с имената на върховните адмирали и длъжностите им.

— Може би са изтрили останалото, преди да избягат — изръмжа Хан.

— Или по-скоро изобщо не е имало никакви подробности — предположи Лея. — Спомни си, че те не само бяха най-добрите и високоинтелигентни военни, които императорът можеше да намери, но и играеха важна роля в плана му да постави под пряк контрол целия военен апарат на Империята.

— За това бе създаден и проектът „Студена звезда“ — добави Акбар. — Съгласен съм, съветник. Докато върховните адмирали не бъдат включени военно и политически, няма никакъв смисъл да се публикуват подробности за тях. А се сещам за доста причини да скрият информацията.

— Значи — намеси се Хан — стигаме до задънена улица.

— Така изглежда — съгласи се адмиралът. — Ще трябва да разчитаме единствено на източниците, с които разполагаме в момента.

Лея погледна към Хан:

— Спомена, че когато си видял върховния адмирал, с теб е имало и друг човек, но не ни каза името му.

— Няма и да го кажа — кимна съпругът й. — Поне засега. Тя намръщено изгледа непроницаемото му като на опитен картоиграч лице, опитвайки се с все още неразвитите си джедайски умения да проумее причините за решението му и да усети чувствата му. Не успя. Ех, да имах достатъчно време за упражнения, помисли си унило. Но ако и до този момент работата в съвета отнемаше цялото й време, сега идеше да има още повече нужда от нея.

— Мон Мотма ще иска да го узнае — предупреди го Лея.

— Може и да го кажа накрая — отвърна той. — Дотогава това ще е нашата малка тайна.

— Ще го използваш като средство за оказване на натиск?

— Човек никога не знае от какво ще се нуждае занапред — по лицето на Хан премина сянка. — Тъй или иначе, името му с нищо няма да помогне на съвета. Групата му трябва да се е скрила някъде, освен ако Империята вече не я е заловила.

— И не знаеш как да стигнеш до нея? — попита Лея. Съпругът й сви рамене: