Тимъти Зан - Тъмната сила

— Преди всичко, капитан Соло — започна Мон Мотма, — опишете, моля, последователно и подробно вашата роля при нападението над Слуис Ван, какво се случи, когато пристигнахте там?

— Пристигнахме в Слуис Ван точно когато започна нападението — започна Хан. — Движехме се малко пред имперските звездни разрушители. Уловихме съобщение от Уедж — Уедж Антил, командир на Червения ескадрон, — че в областта на корабостроителницата има имперски изтребители…

— Извинете — прекъсна го спокойно Фейлия, — кой беше във вашия кораб?

Хан впи поглед в ботанеца, във виолетовите очи, меката кремава козина и спокойното невъзмутимо изражение, и отговори:

— Екипажът ми се състоеше от Люк Скайуокър и Ландо Калризиан — Фейлия не можеше да не знае, това беше просто евтин номер, за да го изкара от равновесие. — А, и от два дроида. Интересуват ли ви серийните им номера?

Лек шум, не точно смях се разнесе из залата и Хан получи незначителното удовлетворение да види как козината на ботанеца се поразмърдва.

— Не, благодаря — отвърна Фейлия.

— Червеният ескадрон беше влязъл в схватка с ято от четирийсетина имперски изтребителя и петдесет откраднати минни къртици, които по някакъв начин бяха успели да вкарат в корабостроителниците — продължи Хан. — Помогнахме малко на Уедж да се справи с изтребителите и открихме, че имперската флота използва минни къртици, за да отмъкне бойните кораби, които по време на атаката се използваха като товарни. Успяхме да ги спрем. Това е.

— Твърде скромен сте, капитан Соло — отново се обади Фейлия. — Според получените до този момент доклади двамата с Калризиан сами сте объркали плановете на Империята.

Хан се стегна. Стигнаха до главния въпрос. Двамата с Ландо наистина бяха спрели имперската флота, само че за това бяха унищожили командните отсеци на над четирийсет бойни кораба.

— Съжалявам за повредените кораби — отвърна той и погледна ботанеца право в очите. — Нима предпочитате Империята да ги беше взела незасегнати?

Козината на Фейлия леко се разлюля.

— Нищо подобно, капитан Соло. Изобщо не поставям под въпрос начина, по който сте предотвратили опита на имперската флота да открадне корабите, независимо колко скъпо може да ни струват вашите действия. Направили сте възможното. При конкретните обстоятелства успехът ви е направо невероятен.

Хан се смръщи, чувстваше се донякъде изкаран от равновесие. Очакваше Фейлия да стовари върху него вината за цялата операция в Слуис Ван. За пръв път ботанецът го изненадваше с неочакван ход.

— Благодаря ви, съветник — измърмори той, без да има какво друго да каже.

— Което не значи, че опитът на Империята, който замалко не се увенча с успех, е маловажен — продължи Фейлия. Козината му се разлюля отново и той внимателно огледа залата. — Напротив. В най-добрия случай става дума за сериозни грешки в преценката на част от нашето военно командване. А в най-лошия… за измяна.

Хан сви устни. Ето каква била работата. Фейлия изобщо не беше променил намеренията си, просто бе решил да не пропуска златната възможност заради маловажен пилот, като Соло, да нападне Акбар.

— С цялото ми уважение, съветник — побърза да каже той, — случилото се в Слуис Ван не е грешка на адмирал Акбар. Операцията…

— Извинете ме, капитан Соло — прекъсна го Фейлия. — С цялото ми уважение към вас позволете да ви напомня, че единствената причина бойните кораби да се намират в корабостроителницата с недостатъчно екипажи и съвсем уязвими при нападение е заповедта на адмирал Акбар.

— Не може да се говори за измяна — настоя Хан. — Вече знаем, че Империята е проникнала в системите за свръзка…

— А кой е виновен за провала на службите за сигурност? — извика Фейлия. — Вината отново е на адмирала.

— Тогава вие намерете откъде изтича информация — изстреля в отговор Хан. С крайчеца на очите си забеляза, че Лея усилено клати глава, но бе твърде ядосан, за да спазва почтителния тон към съветника. — И много ми се иска да видя как вие ще се изправите срещу върховен адмирал на Империята.

Тихият шум от разговори в залата внезапно стихна.

— Какво искате да кажете? — попита Мон Мотма.

Хан изруга наум. Нямаше намерение да споделя новината, преди да провери данните в архивите на двореца. Но вече беше твърде късно за отстъпление.

— Начело на имперската флота е застанал върховен адмирал — измърмори той. — Видях го с очите си.

В помещението се възцари тежка тишина. Мон Мотма първа се съвзе.