Тимъти Зан - Тъмната сила

— Обещах да освободя един техен кораб. Може да опитам така да се свържа с тях.

— Направете всичко възможно — заповяда Акбар. — Казахте, че братът на съветник Органа Соло е бил с вас на Слуис Ван?

— Да, сър — кимна Хан. — Хипердвигателите му имаха нужда от малък ремонт, но би трябвало да пристигне два- три часа след мен — обърна се той към Лея. — А, и ще трябва да върнем кораба на Ландо на Слуис Ван.

Акбар изсумтя, което бе калмарианският еквивалент на ръмжене.

— Ще са ни нужни показанията и на двамата — каза той.

— Както на командира на Червения ескадрон Антил. Изключително важно е да разберем как имперската флота е успяла да прекара такава огромна бойна сила през толкова много радари.

Лея погледна към Хан.

— В предварителния си доклад Уедж твърди, че изтребителите и минните къртици са изскочили от един товарен кораб с празни според радара хангари.

Очните ябълки на Акбар се завъртяха в гнездата:

— Празни?! Значи не е проличало да има смущения или проблеми в системата както при повредени или заглушавани радари?

— Според Уедж корабът е бил празен — потвърди Хан.

— Той би трябвало да знае разликата между нормално работещ и заглушаван радар.

— Празен… — Акбар сякаш потъна в креслото си. — Това може да означава само че Империята най-сетне е успяла да пусне в действие прикриващите полета.

— Май така ще излезе — съгласи се мрачно Лея. — Сякаш единственото хубаво е, че явно не са успели да ги усъвършенстват, защото иначе щяха да са ги монтирали на всичките си кораби и с тях напълно щяха да разрушат Слуис Ван.

— He — поклати масивната си глава Акбар. — Поне засега няма защо да се тревожим за това. Използването на прикриващо поле носи повече рискове, отколкото би била евентуалната полза. Един оборудван с прикриващо поле боен кораб би бил толкова сляп, колкото и противникът му. Още по-лошо, ако двигателите са включени — врагът би могъл да го открие, проследявайки излъчванията му.

— Вярно — кимна Лея. — Не се бях замислила.

— От години се носеха слухове, че императорът се опитва да изобрети прикриващо поле — продължи Акбар. — Така че аз отделих доста време, за да обмисля евентуалните последствия — адмиралът се покашля и продължи: — Но слабостите на прикриващите полета са малко успокоение. Въпреки всичките им недостатъци в ръцете на един върховен адмирал те си остават опасно оръжие. И той може да намери начин да го използва срещу нас.

— Вече го стори — промърмори Хан.

— Да — въртящите се очи на Акбар се заковаха върху лицето на Лея. — Трябва да ме освободите от това нелепо обвинение, съветник. Колкото може по-бързо. Въпреки амбициите и самоувереността му съветник Фейлия не притежава тактическите умения, нужни срещу заплаха от такава величина.

— Ще ви освободим, адмирале — обеща твърдо Лея. Искаше й се да се чувства така уверена, както звучеше гласът й. — И в момента работим по този въпрос.

Чу се нерешително почукване и вратата зад нея се отвори.

— Извинете — обади се с механичен глас нисък робот. — Времето за посещения изтече.

— Благодаря — отвърна Лея с едва потиснат гняв и се изправи.

Страшно й се искаше да остане още известно време при Акбар, да поговорят за новата заплаха от страна на Империята и да обсъдят юридическите ходове, които биха могли да използват за неговата защита. Но безполезно бе да спори с робота, най-много той Да й ограничеше времето за посещения. Роботите пазачи разполагаха с такива правомощия, а този тип — 2RD, бе известен с докачливостта си.

— Ще дойда пак, адмирале — каза тя на Акбар. — Днес следобед или утре.

— Довиждане, съветник — адмиралът се поколеба и добави: — Довиждане, капитан Соло. Благодаря, че дойдохте.

— Довиждане, адмирале — отвърна Хан.

Излязоха от стаята и тръгнаха по широкия коридор, а роботът пазач се настани пред вратата.

— Сигурно му е струвало много — подхвърли Хан.

— Кое?

— Дето ми благодари за идването.

Тя го погледна изненадано, но видя, че лицето му е напълно сериозно.

— Стига, Хан. Само защото се оттегли от поста си…

— За него съм съвсем малко по-високо от пълен предател — прекъсна я съпругът й.

В главата на Лея проблесна очевидният отговор на думите му, но вместо да му обясни какво мисли за комплекса му за постоянно преследване, каза:

— Акбар никога не е бил особено дружелюбен. Хан поклати глава:

— Не си измислям, Лея. Попитай Ландо, ако искаш, към него се отнася по същия начин. Ако напуснеш армията, за Акбар ти си нещо по-долно и от плюнката на тонтон.