Тимъти Зан - Тъмната сила

— Благодаря, но едва ли ще приемем поканата — отвърна Хан. Не искаше да тръгва с тези хора, преди да бе научил нещо повече за тях. Например на чия страна са във войната. — Ландо няма да изостави кораба си.

— А и аз трябва да си прибера дроида — добави Люк. Иренес отново влезе в стаята и се изправи пред Сена:

— Всички тръгнаха надолу, корабът е готов. Свързах се с командира — каза тя и подаде на високата жена електронен бележник.

Сена го погледна, кимна и се обърна към Хан:

— Недалеч оттук има сервизна шахта, която излиза в западния край на космодрума. Съмнявам се, че имперската флота знае за нея, защото не е означена на нито една от обикновените карти на града. Иренес ще ви покаже пътя и после ще ви помогне с каквото може.

— О, не е необходимо — опита се да възрази Соло. Тя вдигна електронния бележник и твърдо каза:

— Командирът нареди да ви окажа всякаква помощ, от която бихте имали нужда. Ще ви бъда много задължена, ако ми позволите да изпълня заповедите, които са ми дадени.

Хан погледна към Люк и въпросително вдигна вежди.

Приятелят му сви рамене. Джедайските му способности не долавяха предателство в предложението.

— Добре, може да дойде с нас — кимна Соло. — Да вървим.

— Успех! — пожела им Сена и излезе навън. Иренес посочи към вратата зад гърба си:

— Оттук, господа.

Сервизната шахта представляваше комбинация от обикновена стълба и асансьор, закрепен към външната стена на града. Входът на шахтата беше скрит сред преливащите цветове на стенописа и от вътрешната страна никой не би се досетил за съществуването й. Кабинката на асансьора я нямаше и Хан реши, че вероятно групата на Сена все още пътува към мястото, където е скрит корабът им. Иренес тръгна нагоре по стълбите и те я последваха.

Космодрумът беше само на три равнища над тях. Но три равнища в град с високи тавани, като Илик, означаваше ужасно много стълби. До първото равнище изкачиха петдесет и три стъпала и след това Хан престана да брои. С треперещи от умора крака се промушиха през друга незабележима врата на космодрума и се скриха зад огромен диагностичен анализатор. Иренес дори не се бе задъхала.

— И сега какво? — попита Люк и внимателно огледа анализатора. Той също дишаше спокойно.

— Първо да намерим Ландо — предложи Хан, извади предавателя и натисна копчето за повикване: — Ландо?

— Чувам те — прошепна приятелят му. — Къде сте?

— В западния край на космодрума, на двайсетина метра от изтребителя на Люк. — А ти?

— Деветдесет градуса на юг от вас — отвърна Ландо. — Зад една палета с приготвени за товарене кашони. На по- малко от пет метра от мен един щурмовак стои на пост. Не мога да помръдна, без да ме забележи.

— Какво имаме насреща този път?

— Вероятно пълна бойна част — мрачно каза приятелят му. — Видях приземяването на три десантни кораба, а когато дойдох, тук вече имаше един-два. Ако са били пълни, това означава сто и шейсет-двеста души. Повечето са обикновени войници, има обаче и доста щурмоваци. Но сега тук няма много, повечето слязоха надолу преди няколко минути.

— Вероятно претърсват града за нас — предположи Люк.

— Да — Хан се надигна и погледна над анализатора. Изтребителят на Люк се подаваше над носа на една огромна космическа баржа. — Май Арту е още на кораба.

— Да, но в него се качиха двама — предупреди ги Ландо.

— Може и да са му сложили сдържащ болт.

— Да е само това, лесно ще се справим — Хан внимателно се оглеждаше. — Мисля, че можем да стигнем незабелязано до изтребителя. Нали ми каза, докато пътувахме, че разполагаш с дистанционно управление за „Дамата на късмета“?

— Да, но няма да свърши работа — отвърна Ландо. — От тия кашони няма къде да кацне близо до мен. Така че пак ще се наложи да притичвам към нея и войниците не може да не стрелят.

— Спокойно — каза Хан и се поусмихна. Люк можеше и да разполага със Силата, а Иренес — да изкачва стълби, без да се задъхва, но той беше готов да се обзаложи на каквото и да е, че в измамата превъзхожда и двамата. — Ти само ще я накараш да тръгне към теб, когато ти кажа — и изключи предавателя. — Ще се качим в изтребителя — каза той на Люк и Иренес и стисна здраво бластера. — Готови ли сте?

Двамата кимнаха и той за последен път погледна над анализатора. Тръгнаха бързо, като внимаваха да не вдигат шум. Хан стигна до баржата без никакви инциденти и спря, за да изчака останалите.

— Шшт! — изсъска изведнъж Люк.

Хан се притисна плътно до разядения корпус на баржата. На не повече от четири метра от тях един щурмовак на пост се беше обърнал и подозрително гледаше към тях.