Тимъти Зан - Тъмната сила

— Вярно ли е, съветник? — попита недоверчиво тя. — Всичките тези приказки, че сте на страната на военните не са били нищо повече от маскарад, за да спечелите още политическа власт?

— Не се дръжте глупаво, съветник — отвърна Фейлия. Козината му се разлюля презрително: — Каква друга полза може да има политикът от войниците?

— И вас не ви интересува, че пилотите от Червения ескадрон ще загинат — продължи Карде, — защото те предпочитат да стоят настрана от политиката?

— Никой не страда, когато враговете му умират — отвърна студено ботанецът. — А всички, които не са на моя страна, са ми врагове — той размаха бластера: — Вярвам, капитан Карде, че не се налага да продължавам?

Карде отмести погледа си от Фейлия и надникна навън.

— Не, съветник — каза той. — Мисля, че казахте достатъчно.

Лея проследи погледа му. Между „Куенфис“ и „Катана“ по двойки и тройки изтребителите на Фейлия се бяха устремили да помогнат на Уедж. Изоставяха политика, който току-що беше показал докъде се простира грижата му за тяхното благополучие.

— Да — прошепна тя. — Казахте абсолютно достатъчно.

Фейлия я погледна изненадано и отвори уста, но вратата на мостика се отвори и на прага застана капитан Виргилио, придружен от двама войници.

— Съветник Фейлия — каза сковано той. — С цялото ми уважение ви моля да се върнете в каютата си. Тези мъже ще ви придружат.

Козината на ботанеца се разлюля като развълнувано море:

— Не ви разбирам, капитане.

— Не можете да останете тук, сър — отвърна Виргилио, като гласът му издаваше уважение, но с някаква рязка нотка. Приближи се до ботанеца и се наведе над интеркома: — Говори капитанът. Всички на оръдията.

Сирената за тревога мигом млъкна и Лея видя в очите на Фейлия внезапния шок — бе разбрал всичко.

— Капитане…

— Разбирате ли, съветник, някои от нас не мислят, че лоялността е толкова старомодно нещо — прекъсна го Виргилио и се обърна към Лея: — Съветник Органа Соло, бих желал да ме придружите на мостика, ако ви е удобно. Свързахме се със звезден кръстосван за подкрепление, но ще му трябва известно време, докато пристигне.

— Значи просто трябва да ги задържим дотогава — каза Лея и се изправи. Погледна към Карде и тихо каза: — Благодаря.

— Не го направих заради вас, нито за да спечелите войната — предупреди я Карде. — Мара и моите хора ще пристигнат тук всеки момент и исках да съм сигурен, че няма да им се наложи да се изправят сами срещу звездния разрушител.

— Ние ще сме тук — кимна Виргилио. — Съветник?

— Борите се за загубена кауза — опита се за последен път Фейлия, но предаде бластера си на един от войниците.

— И какво от това? — отвърна капитанът и се усмихна леко: — Целият бунт минаваше за изгубена кауза. Извинете ме, съветник, трябва да ръководя битката.

Когато пристигна докладът от „Съдник“, „Химера“ обикаляше в район, който Пелаеон тайно наричаше Лагера.

— Интересно — подхвърли Траун. — Организирали са се по-бързо, отколкото очаквах.

— Сигурно Карде е решил да бъде щедър — отвърна Пелаеон, като прегледа следващия доклад. Пет десантни совалки и три изтребителя унищожени, един от крайцерите под контрола на бунтовниците се бе присъединил към битката. Като че ли се оформяше голяма схватка. — Предлагам да изпратим още един звезден разрушител, адмирале — каза той. — Бунтовниците може да са изпратили по- големи кораби.

Ще отидем самите ние — отговори Траун. — Навигатор, определете курс обратно към флотата „Катана“.

Навигаторът не помръдна. Стоеше необичайно сковано на командния си пулт с гръб към тях.

— Навигатор? — повтори Траун.

— Адмирале, пристигна съобщение от патрулната линия — обади се внезапно свързочникът. — Неидентифицирана фрегата клас „Копие“ е навлязла в системата и се насочва насам. Настояват незабавно да говорят с вас.

Траун присви блестящите си очи и включи предавателя. Изведнъж Пелаеон се досети кой е на борда на фрегатата.

— Говори Траун — каза върховният адмирал. — Майстор Кбаот, предполагам?

— Много точно предполагате — изгърмя от говорителя гласът на Кбаот. — Искам да поговоря с вас, адмирале. Веднага!

— Тръгнали сме на помощ на „Съдник“ — отвърна Траун, но погледът му хвръкна към все още неподвижния навигатор. — Вероятно вече сте го забелязали. Когато се върнем…

— Веднага, адмирале!

Движейки се тихо в напрегнатата тишина, Пелаеон извика на компютъра курса на кораба на Кбаот.

— Ще му трябват поне петнайсет минути, за да се качи на борда — прошепна.