Тимъти Зан - Тъмната сила

— Зад теб, водач! — избумтя в ушите му гласът на трети и Уедж отново се гмурна надолу. Лазерният изстрел прелетя над него. Имперският пилот не само че не се бе заблудил от маневрата му, но и го бе последвал с безупречно изпълнение. — Все още е след теб — обади се отново трети. — Оттегли се, пристигам след минута.

— Няма нужда — отвърна Уедж.

В шеметното си спускане зърна, че към него отляво се приближава друг имперски изтребител. Дръпна рязко лостовете, прекрати свободното падане и се отправи право към него. Пилотът на имперския изтребител изведнъж видя приближаващата заплаха и се опита да се дръпне встрани.

Точно на това разчиташе Уедж. Той се гмурна под другия изтребител и започна да се изкачва спираловидно, прелетя опасно близо до горната част на имперския изтребител и се завъртя с носа натам, откъдето бе дошъл.

Имперският прехващач, който не го бе последвал, за да не застраши един от своите, се оказа неподготвен. Един точен изстрел от лазерното оръдие на Уедж го превърна на парчета.

— Добра работа, водач на свирепите — обади се водачът на златните. — Мой ред е.

Уедж разбра какво искаше да му каже. Включи двигателите на пълна мощност и се отдръпна от имперския изтребител, който бе използвал за прикритие. Изчезна точно когато лазерното оръдие на водача на златните го взе на прицел.

— Как вървят нещата? — попита Уедж.

Капакът над главата му блесна за миг с отразената светлина от експлозията.

— Свършихме.

— Така ли? — възкликна изненадано Антил и завъртя кораба си в широк полукръг. Наоколо се виждаха единствено бунтовнически изтребители. И, разбира се, увеличаващите се облаци от блестящи останки. — Какво стана с десантните совалки?

— Не знам — призна другият. — Трети и четвърти от Златния ескадрон, докладвайте.

— Свалихме шест парчета, водач — обади се нов глас. — Не знам какво стана със седмата.

Уедж изруга наум, превключи каналите на предавателя и хвърли поглед назад към звездния разрушител. Новата група имперски изтребители бързо се приближаваше. Имаше време само колкото да предупреди „Катана“.

— Люк? Скоро ще си имате компания.

— Знам — отвърна напрегнато приятелят му. — Вече са тук.

Имперските войници изскочиха от десантната совалка с ожесточен прикриващ огън и се насочиха към двете врати на хангара. От мястото си Люк не можеше да проследи движението им, но виждаше групата на Хан, която спокойно ги очакваше зад лявата врата. Чуваше изстрелите и усещаше приближаването на имперските войници.

Нещо в излъчването им го накара да изтръпне. Нещо не беше, както трябва… Предавателят му изпиука.

— Люк? — обади се тихо Ландо. — Идват. Готов ли си? Люк свали лазерния меч и за последен път провери капана, който бе приготвил. Голяма част от тавана на коридора висеше на няколко метални нишки и бе готова да се стовари при най-малкото движение. Зад него на още две места в коридора имаше такива капани.

— Всичко е на мястото си — отвърна той.

— Добре. Започва се…

Внезапно в какофонията се намеси свистенето на нови оръжия — групата на Хан откри огън срещу имперските войници. Няколко секунди пукотевицата бе оглушителна, после изведнъж се чу звук на огъващ се метал и стрелбата спря.

Иззад ъгъла на коридора, където чакаше Люк, се показаха четиримата техници. На лицата им беше изписана смесица от страх, нервност и възбудата на хора, оцелели при първата си истинска битка. След тях вървеше Ландо, а Хан и Чубака идваха последни.

— Готов ли си? — попита Хан.

— Да — Люк показа прорязаните части от тавана и стените. — Но това няма да ги задържи дълго.

— Нищо — изръмжа Хан. — Ако унищожи неколцина, все е нещо. Да вървим.

— Чакай малко — спря го Люк и се присегна със Силата. Съзнанието на имперските войници го безпокоеше по странен начин. — Разделят се. Половината все още са пред вратите вляво, другите се насочиха към бойния отсек вдясно.

— Опитват се да ни обкръжат — кимна Хан. — Ландо, тази част изолирана ли е от мостика?

— Не. Вратите на хангара би трябвало да издържат за малко, но след бойния отсек има истински лабиринт от складове и помещения за поддръжка, откъдето сигурно могат да излязат в главния десен коридор. Вратите са твърде много, за да затворим всичките.

Откъм вратите, които току-що бяха напуснали, се чу приглушено избухване на насочен заряд.

— Значи тази група иска да ни накара да повярваме, че всички са тук, докато другите се опитват да ни излязат в гръб — реши Хан. — Е, и без това не възнамерявахме да задържим целия коридор. Чуй с Ландо и останалите, ще отстъпвате назад към мостика. Унищожете колкото може повече от тях. Ние с Люк ще отидем в десния коридор и ще видим дали не можем да задържим малко другата група.