Тимъти Зан - Тъмната сила

Траун изсъска през зъби. Капитанът знаеше какво го тревожи. В неясната ситуация на изненадваща битка едно закъснение с петнайсет минути би могло да раздели победата от поражението.

— Капитане, заповядайте на „Решителен“ да се притече на помощ на „Съдник“ — каза накрая върховният адмирал. — Ние ще останем тук, за да поговорим с нашия съюзник.

— Благодаря, адмирале — отвърна Кбаот и изведнъж навигаторът въздъхна и се размърда в креслото си. — Оценявам щедростта ви.

Траун се пресегна към контролното табло и рязко прекъсна връзката. Погледна надолу към помещението на екипажа и махна на двамата пазачи на мостика.

— Закарайте го в лазарета — посочи той неподвижния навигатор.

— Откъде ли Кбаот е намерил фрегата? — измърмори Пелаеон, когато пазачите измъкнаха навигатора от креслото и го понесоха към задния изход.

— Сигурно я е отвлякъл — отвърна върховният адмирал напрегнато. — Той може да изпраща съобщения на разстояния няколко светлинни години и със сигурност знае как да контролира хората. Очевидно се е научил да слива двете способности.

Капитанът погледна надолу към помещението за екипажа и по гърба му полазиха тръпки.

— Не съм сигурен, че това ми харесва, сър.

— И на мен не ми допада, капитане — съгласи се Траун и извърна глава, за да погледне през илюминатора. — Може би е дошло времето — добави той замислено — да преразгледаме споразумението си с майстор Кбаот. И то много внимателно.

Турболазерните оръдия на „Катана“ блеснаха и разпръснаха формацията на имперските десантни совалки. Един от пилотите на бунтовническите изтребители изкрещя победоносно:

— Погледни само!

— Стига си бръщолевил, седми — предупреди го Уедж, като се опитваше да погледне през пламъците. Бяха разбили носа на имперската атака и нищо повече. — Те имат в резерв много повече изтребители.

— Уедж?

Антил смени канала и отговори:

— Чувам те, Люк.

— Решихме да останем на крайцера. Ще попаднем право на изтребителите им, а ти много добре знаеш какви са възможностите за отбрана на транспортните кораби. Изведи групата си от тук и потърсете помощ.

Уедж виждаше, че оцелелите десантни совалки се преподреждат във формация за оттегляне. Изтребителите се движеха пред тях, за да им проправят път.

— Няма да издържите — отвърна спокойно той. — На борда на десантните совалки има най-малко триста войници.

— Ние имаме по-добри шансове срещу тях, отколкото вие срещу звездния разрушител — отговори Люк. — Хайде, изчезвайте!

Уедж стисна зъби. Люк беше прав и двамата го знаеха. Но да изостави приятелите си тук…

— Водач на червените, говори командирът на златните — обади се внезапно нов глас от предавателя. — Моля за разрешение да се присъединя към празненството.

Антил изненадано погледна през илюминатора. Двата ескадрона изтребители от „Куенфис“ бързаха да настигнат групата му с всички сили.

— Няма проблеми — каза той. — Бях загубил надежда, че съветник Фейлия ще ви позволи да дойдете да си поиграете.

— Фейлия вече изобщо няма думата — отвърна мрачно другият. — Ще ви разкажа после. Капитанът предаде командването на Органа Соло.

— Ето първата добра новина за деня — изсумтя Уедж. — Слушайте тогава какъв е планът. Отделете четирима от вашите да ударят десантните совалки, а с останалите ще поемем изтребителите. Ако имаме късмет, ще се справим с тях, преди да излети втората вълна. Случайно да водите някакво подкрепление?

— Капитанът каза, че се задава един звезден кръстосвач — отвърна водачът на златните. — Но нямам представа, кога ще пристигне.

Вероятно няма да е скоро, помисли си Уедж.

— Добре. Да се хващаме на работа.

Близо до дока за скачване на звездния разрушител се появиха нови следи от двигатели — излетяла бе втората вълна изтребители. След малко щеше да стане доста напечено, но засега бунтовниците превъзхождаха по брой имперските изтребители. И имперските пилоти го знаеха. Те се пръснаха, като се опитваха да разделят противниците си и да ги отвлекат настрани, където те нямаха да могат да се прикриват. Уедж бързо прецени ситуацията и заповяда:

— До всички изтребители: бой един срещу един. Изберете целта си и започвайте!

Два от имперските изтребители бяха преустроени прехващачи. Той избра единия, напусна мястото си във фронта на атаката и се устреми по дирите му.

Каквито и загуби да бе претърпяла Империята в кораби и персонал през последните пет години, бързо стана ясно, че програмата им за обучаване на пилоти изобщо не беше пострадала. Избраният от Уедж прехващач избегна умело първата му атака, зави встрани, за да намали скоростта, като се отдръпна от пътя на преследващия го Уедж, и завъртя лазерите си така, че да може да обстрелва приближаващия отзад изтребител. Уедж се гмурна надолу, един изстрел прелетя близо до него и задейства сензорите за топлина на десния борд, и рязко зави надясно. Приготви се за втори изстрел, но такъв не последва. Изкара кораба си от падащия полет и се огледа за врага.