Тимъти Зан - Тъмната сила

Чубака изръмжа утвърдително и тръгна напред, а четиримата техници го последваха.

— Късмет! — пожела им Ландо и тръгна.

Хан погледна Люк:

— Все още ли са само две групи?

— Да — кимна той, като се опитваше да установи местоположението им. Странното усещане още не се бе разсеяло…

— Добре, да вървим.

Хан тръгна пръв по тесния коридор. Подредените една до друга врати показваха, че това е отсекът с каютите на екипажа.

— Къде отиваме? — попита Люк.

— Към втората батарея на десния борд — отвърна Хан. — Там би трябвало да има нещо гадно, с което да напълним главния коридор — охладител за турболазерните оръдия или нещо такова.

— Може да са със скафандри — изтъкна Люк.

— Не са — отсече Хан. — Поне не носеха нищо такова, когато ни нападнаха. Разполагат единствено с обикновени войнишки противогази, но ако напълним целия коридор с охладител, те няма да са им от полза. Човек никога не знае — добави той замислено, — охладителят може да се окаже и леснозапалим.

— Жалко, че флотата „Катана“ не е от галеони — каза Люк и се присегна още веднъж към врага. Доколкото долавяше, бяха в лабиринта от помещения, за който бе споменал Ландо, и се опитваха да стигнат до главния десен коридор. — Можехме да използваме вътрешните им системи за отбрана.

— Ако това беше космически галеон, Империята нямаше да е толкова решена да ни го отнема — отвърна приятелят му. — Просто щяха да го взривят и край.

Люк се намръщи:

— Прав си.

Стигнаха до главния десен коридор и вече бяха минали половината разстояние до целта, когато изведнъж Хан спря рязко.

— Какво по дяволите…

Люк се обърна към него. Десетина метра нататък по коридора в сенките под изгорели светлинни панели накриво на едва видима плетеница кабели и подпори висеше голяма метална кутия. Под тесния илюминатор надничаха две дула на лазерно оръдие. Стените на коридора около машината бяха изкривени и почернели, виждаха се ясно десетина доста големи дупки.

— Какво е това? — попита Люк.

— Прилича на някаква ранна версия на брониран транспортьор — отвърна Хан. — Да идем да видим.

— Какво ли прави тук? — подхвърли Люк, докато вървяха към машината. Под краката им подът също беше забележимо изкорубен. Който и да беше стрелял, беше свършил добра работа.

— Сигурно някой го е измъкнал по време на вирусната епидемия, унищожила екипажа — предположи Хан. — Опитвал се е да защитава мостика или просто е бил полудял.

Люк кимна и потрепери при тази мисъл.

— Доста трудно е било да се докара тук.

— Е, ние няма да го връщаме засега на мястото му — отвърна Хан и надникна към купчината проводници, където е бил десният крак на канонерката. — Освен ако… — вдигна той вежди въпросително Люк преглътна. Учителят Йода беше повдигнал изтребителя му от блатата на Дагоба, но той беше далеч по- могъщ в Силата.

— Ще опитам — кимна той. Пое си дълбоко дъх, изчисти съзнанието си, вдигна ръка и се присегна със Силата.

Канонерката не помръдна. Люк се опита отново, но със същия неуспех. Или машината беше прекалено здраво заклещена за стените и пода, или Люк просто не притежаваше силата, за да я повдигне.

— Е, нищо — въздъхна Хан и погледна нататък по коридора. — Щеше да е хубаво да я преместим, можехме да я сложим в голямата зала зад мостика и да спрем всеки, който се опитва да влезе. Но и тук можем да я използваме. Да видим дали ще успеем да се вмъкнем в нея.

Прибра бластера в кобура и се закатери по единствения оцелял крак на канонерката.

— Близо са — предупреди го Люк и напрегнато погледна по коридора. — След няколко минути ще са тук.

— Тогава ме последвай — извика Хан. Вече беше стигнал вратата на кабината и я отвори.

— Какво става? — попита рязко Люк, усетил изведнъж промяна в излъчването му.

— Не ти и трябва да знаеш — отвърна мрачно Хан. Видимо напрегнато той се шмугна вътре и започна да се катери. — Все още има мощност — извика той, гласът му ехтеше леко. — Да видим…

Дулото на оръдието се премести с няколко градуса.

— Върти се — добави със задоволство Хан. — Чудесно!

Люк се изкачи по крака, като предпазливо се промъкваше покрай острите ръбове. В съзнанието му предупредително блесна лампичка:

— Идват — изсъска той, отдръпна се леко и се приземи на палубата. Падна и се сви, погледна обратно в пролуката между разкривения крак и основната част на канонерката. Надяваше се, че тъмнината е достатъчна, за да го скрие.

Успя тъкмо навреме. Имперските войници се приближаваха бързо по главния коридор в добър боен ред. При вида на повредената канонерка първите двама спряха. Явно умуваха да рискуват ли да се приближат направо, или да изоставят момента на изненадата, като открият прикриващ огън. Командирът на групата взе компромисно решение — първите двама продължиха напред, а останалите залегнаха или се притиснаха към стените на коридора.