Тимъти Зан - Тъмната сила

— Тъй вярно, сър. Ескортиращата фрегата и другите два ескадрона не помръднаха. Сигурно сме ги сварили неподготвени.

— Може би — Брандей си позволи да се усмихне. Съвсем типично за бунтовниците. Когато са притиснати, се сражават като побеснели животни, но позволиш ли им да почувстват вкуса на победата и възможността да се порадват на военните трофеи, изведнъж стават далеч по- малко нетърпеливи да рискуват живота си. Това бе една от причините, поради които Империята в крайна сметка щеше да ги победи. — Заповядайте на десантните совалки да се преустроят в отбранителна формация — обърна се той към свързочника. — Предайте на командира на изтребителите да изпрати два ескадрона да пресрещнат корабите на бунтовниците — той отново се усмихна. — И изпратете съобщение на „Химера“. Информирайте върховния адмирал, че сме влезли в битка с врага.

Хан наблюдаваше през илюминатора на мостика приближаващия се имперски разрушител и набързо пресмяташе разстоянието и времето, което им оставаше до сблъсъка, като не обръщаше внимание на нервното суетене на техниците до вратата на мостика.

— Да тръгваме ли? — попита Люк.

Приятелят му най-сетне взе решение:

— Оставаме тук — каза той и включи предавателя. — Ще изкараме транспортния кораб от хангара точно когато пристигнат десантните совалки и имперските изтребители. Ландо?

— Чувам те — отвърна напрегнато приятелят му. — Какво става?

— Имперските кораби се приближават — отвърна Хан, пристъпи до контролното табло на батареите и махна на техниците да дойдат при него. — Червеният ескадрон ще ги пресрещне, но хората на Фейлия, изглежда, се готвят да избягат.

Ландо изруга тихо.

— Не можем просто да седим тук и да оставим Уедж да се оправя сам.

— Няма — увери го мрачно Хан. — Залавяй се за работа и виж как е захранването на турболазерните оръдия. Ние ще проверим системите за контрол. Действай колкото може по-бързо. Разпръснат ли се имперските совалки, няма как да ги ударим.

— Прието.

Соло закачи предавателя на колана си.

— Как е, Шен?

— Не зле — прозвуча приглушеният глас на техника някъде изпод контролното табло. — Клайн?

— И при мен връзките изглеждат наред — отвърна другият техник от таблото в срещуположния край на помещението. — Ако успеем да накараме компютъра да включи системата… Готово! — той се обърна към Хан: — Всичко е в изправност.

Хан седна пред контролното табло на батареите, погледът му пробяга по непознатата подредба на бутоните. Чудеше се дали всичките им усилия не са напразни. Макар че бяха с напълно автоматизирани системи, управлявани от един главен компютър, крайцерите се нуждаеха от екипаж от две хиляди души.

Но имперската флота едва ли би очаквала един изоставен кораб да открие огън. Поне така се надяваше.

— Започваме — измърмори той и превключи на визуално прицелване. Десантните совалки продължаваха да се движат вкупом, като използваха стърчащите щитове, за да се предпазват от попаденията на приближаващите ги бунтовнически изтребители. по-бързите имперски изтребители се бяха изравнили със совалките и вече започваха да ги задминават.

— Имаш само един изстрел — прошепна Люк.

— Благодаря ти много — изръмжа Хан. — Добре, че ми каза.

Пое си дълбоко дъх, задържа го и нежно натисна бутона на контролното табло.

„Катана“ потрепери, турболазерните оръдия блеснаха и Хан чу две тихи прещраквания — натрупаната мощност беше изчерпана. Люк беше прав — първият изстрел на кораба беше и последен. Но пък си заслужаваше. Лазерните лъчи удариха формацията на десантните совалки точно в средата и цялата имперска част като че ли се разпадна в блясъка на попаденията. За няколко секунди всичко беше скрито зад последвалите експлозии и облаците отломки. След това от този облак изскочиха две совалки. Още няколко се присъединиха към тях, но всички се движеха тромаво. Явно канонадата доста ги бе разтърсила.

— Май си улучил пет от совалките — докладва Клайн, който надничаше през макробинокъл, притиснат плътно към лицето му. — И няколко изтребителя.

— Като че ли се опитват да избягат — добави Люк.

— Добре — кимна Хан, изправи се и извади предавателя: — Нищо повече не можем да направим. Как е при теб, Ландо?

— Предизвика истинска бъркотия — обади се кисело приятелят му. — Изгоря захранването на контролното табло на батареите и най-малко един генератор. Какво ще правим сега?

— Ще се приготвим да ги посрещнем на борда — отвърна Хан. — Среща в главния коридор на десния борд точно пред хангара. Там ще видим каква отбранителна тактика да измислим.