Тимъти Зан - Тъмната сила

— Съжалявам, съветник. Когато е в такова състояние, Хан не слуша никого.

Козината на ботанеца се раздвижи нервно:

— Ще ви помоля още веднъж, съветник. Ако откажете…

Не успя да довърши заплахата си. В ъгълчето на периферното зрение на Лея нещо проблесна, тя се обърна към илюминатора и в този миг на „Куенфис“ се разнесе сигнал за тревога.

— Какво! — извика Фейлия, подскочи от креслото и се огледа трескаво на всички страни.

— Имперски звезден разрушител — надвика виещите сирени Карде. — И както изглежда, идва право насам.

— Имаме си компания, водач — извика един от пилотите на Червения ескадрон, като надвика шума на сирените на „Куенфис“ по предавателя. — Звезден разрушител, координати едно, седем, осем, точка, осемдесет и шест.

— Прието — отвърна Уедж, прекъсна полета си за пресрещане на излетелите от „Куенфис“ изтребители и се завъртя на сто и осемдесет градуса. Звездният разрушител се движеше право срещу „Куенфис“, между тях лежаха само неподвижните кораби от флотата „Катана“. — Люк? — извика той.

— Видяхме го — отвърна напрегнато приятелят му. — Насочваме се към хангара.

— Добре. Не, задръж за малко! — поправи се Уедж. Край тъмния корпус на звездния разрушител се бяха появили следи от двигатели. — Отвътре излитат някакви кораби. Дванайсет са, ако не се лъжа. Десантни совалки, доколкото мога да съдя по следите от двигателите.

— Значи ще побързаме — каза Хан. — Благодаря за предупреждението, сега се връщай право в „Куенфис“.

Предавателят изщрака и замлъкна.

— Друг път — измърмори под нос Уедж. — Ескадрон, приготви се за бой.

Капитан Виргилио се опита да каже нещо, но Уедж превключи на секретната честота на Червения ескадрон, включи двигателя на изтребителя на пълна мощност и се отправи към „Катана“.

В далечината, няколко километра пред следите на двигателите на изтребителите от „Куенфис“, Червеният ескадрон рязко зави и се стрелна към звездния разрушител.

— Ще го нападнат — въздъхна Фейлия. — Полудели са.

— Не нападат, а се опитват да изградят прикритие — обясни Лея, напрегнато вторачена в развиващите се от другата страна на мехурчетата на илюминатора действия, и се опитваше да прецени къде ще е сблъсъкът. Срещата щеше да е доста близо. — Трябва да им помогнем — каза решително тя. — Капитан Виргилио…

— Капитан Виргилио, веднага приберете изтребителите — прекъсна я Фейлия. — Навигаторът да приготви изчисленията за скок в хиперпространството.

— Съветник? — обади се изненадано Виргилио. — Предлагате да ги изоставим?

— Капитане, наш дълг е да се измъкнем от тук живи и да обявим тревога — отвърна рязко ботанецът. — Ако Червеният ескадрон продължи да пренебрегва заповедите ви, нищо не можем да направим за него.

Лея скочи на крака:

— Капитане…

Фейлия беше по-бърз и изключи интеркома, преди тя да успее да продължи.

— Аз командвам тук, съветник — каза той, когато Лея заплашително тръгна към него. — Упълномощен съм от самата Мон Мотма.

— Върви по дяволите с твоите пълномощия! — извика тя.

За миг я завладя почти неустоимото желание да извади лазерния меч от колана и да удари ботанеца по невъзмутимото лице. После бавно се овладя. Яростната омраза водеше към тъмната страна на Силата.

— Мон Мотма не е очаквала такъв развой на нещата — продължи тя, стараейки се да звучи колкото може по-спокойно. — Фейлия, там са съпругът ми и брат ми! Ако не им помогнем, ще загинат.

— Но и да им помогнем, най-вероятно пак ще загинат — отвърна студено Фейлия. — Заедно с неродените ти деца.

Сякаш леденостуден нож прободе Лея в сърцето.

— Не е честно — прошепна тя.

— Действителността не е длъжна да бъде честна — отвърна ботанецът. — В този случай няма да прахосвам хора и кораби за една обречена кауза.

— Но тя не е обречена! — настоя Лея и гласът й се прекърши от отчаяние.

Погледна навън. Не, не можеше да свърши така, след като двамата с Хан бяха оцелели през толкова много премеждия. Лея пристъпи към Фейлия.

— „Куенфис“ ще се изтегли — каза тихо ботанецът и изведнъж в ръката му се появи бластер, скрит до този момент в кремавата козина. — И никой не може да го предотврати.

— Капитане! — извика към командното табло офицер от радарната станция на „Съдник“. — Всички останали крайцери в района са празни.

— Значи са съсредоточени само на този — кимна капитан Брандей. — В такъв случай ще ударим него. Бунтовниците няма да стрелят по кораб, на който има техни хора. Само един ескадрон изтребители ли се е насочил срещу нас?