Тимъти Зан - Тъмната сила

— Не е добро — отвърна Ландо. — Томръс казва, че шест от осемте главни реактора са извън строя. Той продължава с проверката, но според мен тази бракма изобщо няма да помръдне без цялостен ремонт.

— Е, какво чудно? — подхвърли сухо Хан. — А хипердвигателят как е? Някакъв шанс да откараме кораба до някоя корабостроителница?

— С него се занимава Анселм — отговори Ландо. — Едва ли ще стане.

— Добре, тук сме само за да огледаме крайцерите, не да ги местим. Ще видим как работят контролните системи, и приключваме.

Люк любопитно оглеждаше пространството над вратите. Изведнъж вниманието му бе привлечено от майсторски изработена табелка.

— Това е крайцерът „Катана“ — прошепна той.

— Какво? — Хан вдигна глава, видя табелката и се обърна изненадано към Люк: — Гледай ти! Затова ли го избра?

Люк поклати глава:

— Не знам. Вероятно. Оставих се Силата да ме води.

— Хан, Люк — намеси се внезапно Уедж. — Към нас се приближават кораби.

Люк усети как сърцето му подскочи.

— Къде са?

— В посока две, десет, точка, двайсет, едно. Модел… ескортираща фрегата.

Люк въздъхна облекчено.

— Свържи се с тях — заповяда той. — Кажи им, че вече сме тук.

— Всъщност те вече ми се обаждат — отвърна Уедж. — Задръж така, ще те включа пряко.

— …Соло, говори капитан Виргилио от ескортираща фрегата „Куенфис“ — прозвуча нов глас от предавателя на Хан. — Чувате ли ме?

— Тук Соло — отвърна Хан. — Намирам се на борда на крайцера „Катана“ от флотата на Старата република …

— Капитан Соло, с голямо съжаление трябва да ви информирам, че вие и останалите от групата сте арестувани — прекъсна го Виргилио. — Веднага се върнете на собствения си кораб и се пригответе да се прехвърлите при нас.

Думите на капитан Виргилио и последвалата слисана тишина отекнаха гръмко на командната наблюдателна палуба на мостика на „Куенфис“. Седнал зад командното табло, Фейлия отправи подигравателна усмивка към Лея, по-малко арогантна — към Карде и след това погледна отново към следите на далечните изтребители.

— Изглежда, не ви взимат насериозно, капитане — каза той по интеркома. — Може би, като извадите изтребителите, ще ги убедите, че не се шегуваме.

— Слушам, съветник — отвърна отсечено Виргилио и Лея напрегна слух за следа от негодувание в гласа му.

Повечето познати й капитани на бойни кораби много биха се ядосали от това, че им заповядва цивилен, особено с такъв незначителен военен опит. Но пък Фейлия едва ли би избрал „Куенфис“ за тази операция, ако Виргилио не беше един от най-верните му поддръжници. Той просто искаше за пореден път да й покаже кой командва тук.

— Изтребители, излитане!

Чу се вой на двигатели и двата ескадрона изтребители напуснаха кораба.

— Капитан Соло, тук капитан Виргилио. Моля отговорете.

— Капитане, тук командир на Червения ескадрон Уедж Антил — обади се Уедж. — Позволете да попитам на какво основание сме арестувани?

— Дайте на мен, капитане — намеси се Фейлия и включи предавателя на контролното табло. — Говори съветник Фейлия, командир Антил. Не съм сигурен дали знаете, но капитан Соло не е упълномощен да провежда тази операция.

— Съжалявам, съветник — отвърна Уедж. — Не ви разбирам. Ние получихме заповеди от съветник Лея Органа Соло.

— А моите заповеди идват право от Мон Мотма — отвърна ботанецът, — така че трябва да се подчините…

— Можете ли да го докажете?

Фейлия изглеждаше изненадан:

— Заповедта е пред мен, командир — каза той. — Можете да я прочетете веднага щом се качите на борда.

— Командир, в момента няма никакво значение, кой е издал заповедта — намеси се Виргилио с доловимо раздразнение в гласа. — Като по-висш офицер ви заповядвам да доведете ескадрона си на моя кораб.

Настана напрегнато мълчание. Лея хвърли поглед към Карде, седнал пред таблото за наблюдение. Но той гледаше с безизразно лице през прозрачните мехурчета на илюминатора. Вероятно си мислеше за последния път, когато е бил тук.

— А какво ще стане, ако откажа? — попита най-накрая Уедж.

— Недей, Уедж — намеси се Хан. — Не си струва да рискуваш военен съд. Подчини се, на нас вече не си ни нужен. Радвам се, че се чухме, Фейлия.

Прозвуча изщракване и връзката прекъсна.

— Соло! — излая Фейлия и се надвеси над предавателя, като че ли това щеше да му помогне нещо. — Соло? — обърна се и изгледа Лея. — Ела тук! — заповяда той и включи предавателя. — Искам да се свържа с него.

Лея поклати глава: