Тимъти Зан - Тъмната сила

— Тук не става въпрос за миналото — прекъсна я Фейлия. — Това се случва сега и е факт, че те не са били упълномощени — козината му се разлюля яростно: — При тези обстоятелства мисля, че най-добре ще е лично да поема контрола над тази операция.

Лея погледна към Карде и видя собствената си мисъл отразена върху лицето му. Ако Фейлия успееше сам да върне флотата „Катана“…

— Добре сте дошли да дойдете с нас, съветник — обърна се към него Карде. — Двамата със съветник Органа ще бъдем поласкани от компанията ви.

На ботанеца му трябваше една секунда, за да разбере значението на думите.

— Какви ги говорите? — избухна той. — Никой не ви е упълномощавал да търсите флотата.

— Аз се упълномощавам, съветник — отвърна студено Карде. — Флотата „Катана“ още е моя и ще остане мое притежание, докато Новата република не я вземе в свое владение. Дотогава аз определям правилата.

Козината на Фейлия отново се раздвижи и за момент Лея си помисли, че ботанецът ще стисне Карде за гърлото.

— Няма да го забравя, господин контрабандист — изсъска той. — Някой ден ще дойде и твоето време.

Карде се усмихна подигравателно.

— Може би. Тръгваме ли?

Уредът за измерване на приближаването бръмна и Люк се изправи в креслото. След пет дни път бяха успели.

— Пристигнахме — каза той. — Готов ли си?

— Познаваш ме — отвърна Хан от пилотското кресло. — Винаги съм готов.

Люк погледна озадачено приятеля си. На външен вид Хан изглеждаше абсолютно нормално, поне не по-различно от друг път. Но през последните дни под обичайната насмешливост прозираше още нещо, някакво мрачно потиснато излъчване, неизменно, откакто бяха излетели от Корускант. И в този момент Люк виждаше бръчките на напрежение по лицето му.

— Какво ти е? — попита го тихо.

— Нищо ми няма — бръчките станаха още малко по- дълбоки. — Но искам поне веднъж да пратят някой друг на тези малки пътешествия из галактиката. Знаеш ли, че не можах да прекарам дори един ден с Лея? Не сме се виждали цял месец и сега не успяхме да останем заедно дори един ден!

— Разбирам те — въздъхна Люк. — Понякога имам чувството, че изобщо не съм си почивал, откак излетяхме от Татуин с дроидите и Бен Кеноби.

Хан поклати глава:

— Не я бях виждал цял месец — повтори той. — Сега тя изглежда два пъти по-бременна, отколкото когато замина. Дори не знам какво се е случило с нея и с Чуй. Остана й време само да ми каже, че ногрите вече са на наша страна. Не мога да измъкна нито дума и от Чуй. Само ръмжи, че тя щяла да ми го разкаже, нейна работа било. Иде ми да го удуша.

Люк сви рамене:

— Примири се, Хан. Просто сме твърде добри в това, което правим.

Приятелят му изсумтя. Но част от напрежението изчезна от лицето му.

— Прав си.

— Освен това сме от малцината, на които Лея може да се довери — продължи по-сериозно Люк. — Докато не открием имперския агент в двореца, списъкът с такива хора ще си остане доста кратък.

— Да — намръщи се Хан. — Един човек ми каза, че имперското разузнаване го нарича Делта. Имаш ли някаква представа, кой или какво може да е?

Люк поклати глава.

— Не. Но едва ли е далеч от събранието. Може би дори и от съвета. Едно е сигурно: добре е да се заемем сериозно и да го открием.

— Прав си — Хан се пресегна към лостовете на хипердвигателите. — Приготви се… — изтегли лостовете и изведнъж се озоваха в чернотата на дълбокия космос.

— Пристигнахме — обяви Хан.

— Аха — Люк се огледа и по гърба му неочаквано полазиха тръпки. — Истинско мъртвило посред нищото.

— За теб би трябвало да е познато чувство — подхвърли Хан и включи радара.

— Благодаря ти — отвърна саркастично Люк. — Не бих искал висенето между системите с развален хипердвигател да ми става навик.

— Нямах предвид това — отговори невинно Хан и включи предавателя. — Говорех за Татуин. Уедж?

— Чувам те — прозвуча от говорителя гласът на приятеля им.

— Май засякохме нещо на нула, четири, седем, точка, едно, шест, шест — каза Хан. — Готови ли сте за полет?

— Горим от нетърпение да се измъкнем от тук.

— Добре — Соло погледна за последен път през илюминатора и натисна бутона за отваряне люка на хангара. — Тръгвайте.

Люк изви врат, за да погледне там, където бе посочил Хан. В първия момент се виждаше само обичайната светлина на звездите, които блестяха ярко сред чернотата около тях. След миг забеляза по-мекия блясък на корабни светлини. Внимателно огледа празното пространство между тях. В главата му постепенно се очертаваше контур и накрая се сглоби целият образ.