Тимъти Зан - Тъмната сила

Не усещаше никаква заплаха за нея. Нито пък за Карде. Не виждаше как Скайуокър би бил от някаква полза за нея или за когото и да е от хората на Карде. Не й оставаха никакви оправдания да отлага неизбежното.

От съседната стая се чу шум от отваряне и затваряне на врата: Карде се връщаше от срещата. Тя се отдръпна от прозореца, доволна, че се е появило извинение, за да изостави мислите си, и тръгна към междинната врата.

Карде я изпревари.

— Мара? — извика той и се показа през вратата. — Ела, ако обичаш.

Когато тя влезе, Карде вече се бе настанил пред компютърния терминал. Погледна го и веднага разбра.

— Какво се обърка?

— Не съм съвсем сигурен — отвърна той и извади информационен чип от процепа на терминала. — Този ботанец в съвета се противопостави изненадващо твърдо на предложението ни. Накара Мон Мотма да задържи всяка сериозна спасителна акция, докато не бъдат проверени координатите. Сега подготвят кораб, който да потегли утре сутринта.

Мара се намръщи:

— Двойна игра?

— Може би, макар че не виждам смисъл в нея — поклати глава Карде. — Траун вече е заловил Хофнер и съвсем скоро ще стигне до флотата. Не, според мен в случая Фейлия се опитва да играе някаква вътрешнополитическа игра, вероятно свързана с кампанията му срещу адмирал Акбар. Но предпочитам да не поемам никакви рискове.

— Чувала съм за вътрешната политика на ботанците — съгласи се мрачно Мара. — Какво искаш от мен?

— Още довечера да отлетиш за системата Троган — подаде й той чипа. — Авис сигурно се е скрил там. Свържи се с него и му кажи, че искам да събере абсолютно всичко, което може да лети и да се сражава, и да се срещне с мен при флотата „Катана“ възможно най-бързо.

Мара неохотно пое чипа, пръстите й потрепериха от допира до студената пластмаса. Флотата „Катана“ беше в ръцете й. Този чип можеше да й осигури богатство и власт за цял живот.

— Вероятно няма да е лесно да убедя Авис да ми се довери — подхвърли тя.

— Едва ли — отвърна Карде. — Империята сигурно вече е възобновила преследването на нашите хора. Дори само това е достатъчно, за да го убеди, че съм избягал. Освен това в чипа има специален код, който той ще разпознае. Върховният адмирал не би могъл да го изтръгне от мен толкова бързо.

— Да се надяваме, че няма по-високо мнение за имперските инквизитори от теб — отговори Мара и прибра чипа в туниката си. — Нещо друго?

— Не. Всъщност да — поправи се Карде. — Предай на Чен да дойде на Корускант, вместо да ходи с останалите при флотата „Катана“. Ще се срещна с него тук, след като всичко свърши.

— Чен ли? — повтори изненадано Мара. — Защо ти е?

— Искам да видя какво може да открие един наистина добър хакер за подозрителните суми в сметката на Акбар. Скайуокър спомена, че нападението над Слуис Ван и преводът на парите са станали по едно и също време, но досега никой не го е доказал. Обзалагам се, че Чен ще успее.

— Мислех, че обвързването с политиката на Новата република ще е само еднократно — подхвърли кисело Мара.

— Така е — кимна Карде. — Просто не бих желал да оставям зад гърба си един амбициозен ботанец.

— Прав си — призна тя. — Добре. Разполагаш ли с кораб, който да използвам?

На вратата се почука.

— Ей сега ще ти осигуря — каза Карде и отиде да отвори. На прага стоеше сестрата на Скайуокър.

— Искали сте да говорите с мен? — попита тя.

— Да — кимна контрабандистът за поздрав. — Мисля, че познавате моята помощничка Мара Джейд?

— Срещнахме се за кратко, когато пристигнахте на Корускант — отговори Органа Соло.

За момент погледът й се впи в Мара и тя неспокойно се зачуди какво й е разказал Скайуокър.

— Искам да изпратя Мара с едно съобщение — каза Карде, внимателно огледа коридора в двете посоки и затвори вратата. — Трябва й бърз кораб, който може да лети на големи разстояния.

— Мога да намеря — отвърна Органа Соло. — Разузнавателен изтребител ще свърши ли работа, Мара?

— Чудесно.

— Ще се обадя на космодрума и ще се разпоредя — Лея погледна отново към Карде — Още нещо?

— Да — отвърна той. — Можеш ли да събереш екип механици, които да излетят още тази вечер?

— Съветник Фейлия вече събира хора — напомни му тя.

— Знам. Искам ти да стигнеш преди него.

Тя го изгледа изпитателно.

— Колко голяма трябва да е групата?

— Немного — отвърна контрабандистът. — Малък транспортен или товарен кораб и ескадрон изтребители, ако успееш да намериш пилоти, които нямат нищо против да престъпят официалната си клетва. Въпросът е събраният екип на Фейлия да не е единствен там.