Тимъти Зан - Тъмната сила

— Според мен е очевидно — отвърна той сковано. — Знаете ли колко системи ще оставим без защита, за да закараме достатъчно обучен персонал, който да пусне в действие и да прехвърли в някоя от нашите бази двеста тежки крайцера? Не, Империята може да спечели много от прибързаните ни действия.

— Но ще спечели още повече, ако останем със скръстени ръце — с леден глас се обади Карде. — Работил съм с Хофнер повече от две години и още сега мога да ви кажа, че на Империята няма да й трябва много време, за да получи от него координатите на флотата. Ако не се раздвижите, ще изгубите всичко.

— Ако изобщо има нещо, което да се губи — подхвърли Фейлия.

Лея стисна Хан за ръката, за да не му даде възможност да заговори.

— Това може лесно да се провери — намеси се тя, преди Карде да отвори уста. — Ще изпратим кораб с механици, които да проверят нещата на място. Ако флотата е там и изглежда в добро състояние, ще започнем операцията по спасяването.

Изражението на Карде говореше, че според него дори това означава закъснение от тяхна страна. Но все пак кимна:

— Мисля, че е разумно.

— Мон Мотма?

— Съгласна съм — отвърна тя. — Съветник Фейлия, обадете се на адмирал Дрейсън веднага да подготви за операцията една бойна фрегата за ескорт и два ескадрона изтребители. най-добре да вземете кораб, който вече е тук, на Корускант. Не бихме искали извън системата да излезе дори намек за действията ни.

Фейлия леко наклони глава.

— Както кажете. Утре сутринта достатъчно рано ли е?

— Да — кимна Мон Мотма и погледна към Карде: — Трябват ни координатите на флотата.

— Разбира се — съгласи се той. — Ще ви ги дам утре сутринта.

Фейлия изсумтя:

— Нека ви напомня, капитан Карде…

— Освен ако не предпочитате, съветник — продължи спокойно контрабандистът, — да напусна Корускант довечера и да предложа координатите на онзи, който плати повече за тях.

Ботанецът го изгледа заплашително, козината му се разлюля нервно. Но не можеше да направи нищо и го знаеше.

— До сутринта тогава.

— Добре — кимна Карде. — Ако това е всичко, бих искал да се върна в стаята си да си почина преди вечеря.

Той погледна към Лея, която изведнъж долови някаква промяна в изражението му. Тя кимна едва забележимо, Карде нехайно извърна глава и се изправи.

— Мон Мотма, съветник Фейлия — кимна той. — Срещата беше интересна.

— Ще се видим утре сутринта — отвърна мрачно Фейлия.

На устните на Карде кацна лека подигравателна усмивка:

— Разбира се.

— Обявявам срещата за приключена — официално заяви Мон Мотма.

— Да вървим — прошепна Лея на Хан.

Другите участници още събираха електронните си бележници.

— Какво има? — попита той.

— Мисля, че Карде иска да поговорим — отвърна тя. — Хайде, не ми се ще Мон Мотма да ме хване на приказки.

— Добре, ти върви — отговори разсеяно Хан. Лея го погледна изненадано:

— Сигурен ли си?

— Да — кимна той. Гледаше някъде зад нея и тя се обърна. Фейлия излизаше от стаята. — Ще дойда след малко.

— Добре — отвърна Лея и го изгледа намръщено.

— Всичко е наред — увери я Хан и стисна ръката й. — Просто искам да си поговоря с Фейлия.

— За какво?

— Лична работа — съпругът й опита една от кривите усмивки, които тя обикновено намираше за страшно мили. Но този път не изглеждаше толкова невинна. — Спокойно, всичко е наред — повтори той. — Само ще си поговоря малко с него. Вярвай ми.

— Това съм го чувала и преди — въздъхна Лея. Люк вече беше излязъл, Карде стоеше до вратата, а Мон Мотма се приближаваше решително с онова изражение на лицето, което обикновено означаваше, че възнамерява да я моли за някаква услуга. — Опитай се да се държиш дипломатично.

Погледът му блесна още веднъж над рамото й:

— Разбира се — кимна той. — Довери ми се.

Фейлия крачеше по големия коридор към залата на събранието със смешната походка на човек, който не иска другите да разберат колко много бърза.

— Съветник Фейлия! — извика Хан.

Единственият отговор беше краткият бледочервен проблясък по най-близкото от редицата дървета хахала. Хан изгледа кръвнишки гърба на Фейлия, ускори крачка и след десетина бързи крачки го настигна.

— Искам да поговоря с вас, съветник — каза задъхано.

Ботанецът не го и погледна:

— Нямаме какво да обсъждаме.

— О, напротив — отвърна Хан и закрачи редом с него. — Например да се опитаме да намерим начин да се измъкнете от кашата, която забъркахте.

— Мислех си, че съпругата ви е дипломатът в семейството — изсумтя Фейлия и го изгледа озадачено.