Тимъти Зан - Тъмната сила

Писъците на духа се превърнаха във висок вой, той се извъртя настрани, главата и раменете му бяха обгърнати в пламъци. Хан знаеше, че викът изразява по-скоро страх, тъй като пламъците на алкохола почти не засягаха плътта. Ако имаше достатъчно време, духът сигурно щеше да угаси огъня и след това да му извие врата. Ала той нямаше никакво намерение да му отпуска толкова време. Автоматичната пожарогасителна система на кораба се самовключи и направляваните от датчиците струи пяна се насочиха право към лицето на съществото. Хан не изчака да види резултата. Шмугна се покрай заслепения дух и се измъкна през вратата.

Коридорът, претъпкан с паникьосани хора, когато го бяха хванали, сега бе пуст. Пътниците се бяха насочили към спасителните лодки или към въображаемата безопасност на каютите си. Хан стреля в ключалката на склада, за да я блокира, и забърза към главния люк на кораба. Надяваше се, че ще успее да намери Ландо навреме.

Далеч отдолу, почти заглушени от виковете и писъците на изплашените пътници, се чуваха включените помпи. „Кораловият вандал“ се предаваше по-рано, отколкото Ландо бе очаквал. Той изруга тихо и погледна през рамо. Къде, в името на космоса, бе изчезнал Хан? Вероятно бе хукнал да преследва Фериер, за да види какво е намислил хитрият крадец на кораби. Хан неизменно залагаше на предчувствията си и се втурваше нанякъде.

Когато пристигна до главния люк на кораба, десетина мъже от екипажа вече заемаха отбранителна позиция.

— Трябва да говоря с капитана или с някой друг офицер — извика Ландо.

— Приберете се в каютата си — отвърна един от мъжете, без да го погледне. — Всеки момент имперските войници ще нахлуят на кораба.

— Знам — отвърна Ландо. Освен това знам какво търсят. Морякът го погледна бързо.

— Така ли? И какво?

— Едип от пътниците. Той притежава нещо, за което Империята ще…

— Как се казва?

— Не знам. Но разполагам с описанието му.

— Великолепно — изръмжа мъжът и провери заряда на бластера си. — Ето какво ще направите: върнете се и проверете всяка каюта. Ако го намерите, ни се обадете.

Ландо стисна зъби:

— Говоря сериозно.

— Аз също — отвърна другият. — Изчезвайте!

— Но…

— Изчезвай, казах! — и той насочи бластера си към Ландо: — Ако пътникът, за когото говориш, има капчица разум, отдавна е излетял със спасителната совалка.

Ландо се върна по коридора. Изведнъж разбра цялата схема. Не, доставчикът на кораби едва ли беше в спасителна совалка. Вероятно дори не беше в каютата си. Фериер беше на кораба и доколкото го познаваше, не би се показал по този начин, ако вече не беше спечелил състезанието.

Палубата под краката му се разлюля — „Кораловият вандал“ беше излязъл на повърхността. Ландо се обърна и забърза обратно. На един ъгъл назад бе зърнал компютърен терминал с достъп за пътниците. Ако успееше да извади списъка на пътниците и да открие каютата на Фериер, можеше да стигне до нея, преди имперските войници да завладеят кораба. Ускори крачка и се затича, зави по коридора и почти се сблъска с четирима мъже, които уверено вървяха срещу него с извадени бластери. Между тях, почти прикрит от останалите, крачеше слаб мъж с бяла коса. Водачът на групата забеляза Ландо, вдигна бластера си и стреля.

Първият изстрел профуча доста далеч от него. Вторият се заби в стената над главата му и Ландо се шмугна обратно зад ъгъла.

Дотук с търсенето на каютата на Фериер — измърмори той. Още един залп изсвири край прикритието му и изведнъж стрелбата спря. Ландо се долепи плътно до стената, стиснал бластера си за стрелба. Надникна зад ъгъла и хвърли бърз поглед.

Нямаше ги.

„Чудесно“ — изръмжа той и се огледа. Вероятно бяха влезли в една от зоните само за екипажа, която се спускаше покрай централния корпус на кораба. По принцип преследването през непознат район не беше забавно нещо, но просто нямаше други възможности. Сви зад ъгъла и рязко подскочи — отдясно профуча изстрел от бластер и леко закачи ръкава му. Хвърли се в напречния коридор и зърна още трима мъже, които се приближаваха откъм главния. Удари се доста силно в дебелия килим, претърколи се на една страна и дръпна крака си от огневата линия, като много добре съзнаваше, че ако някой от първата група го наблюдава иззад прикритие, е обречен. Тримата мъже продължаваха да стрелят, за да могат да се приближат. Ландо бе останал без дъх от падането. Изправи се и тръгна към някакъв вход наполовина на разстоянието до напречния коридор. Нямаше да е кой знае какво прикритие, но беше по-добре от нищо.