Тимъти Зан - Последната заповед

— Нищо подобно, Браск — отрече Карде. — Предлагам ви да доставяте на Новата република всяка полезна информация, на която се натъкнете, докато си вършите работата.

— А според теб на Империята такова поведение няма ли да й се стори изключително неприемливо? — попита Браск.

— Иии откогаиа ниии интересувааа какво мислиии Империятааа? — подхвърли Парта.

— Откак начело на флотата е върховният адмирал Траун — рече рязко Браск. — Знам достатъчно за този пълководец, Парта. Точно той присъедини родната ми планета към Империята.

— Това трябва да е основателна причина да се възправиш срещу него — изтъкна Гилеспи. — След като сега се страхуваш от Траун, помисли си само какво ще стане, ако отново подчини цялата галактика на Империята.

— Ако не му се бъркаме в работите, нищо няма да ни се случи — настоя Браск. — Империята се нуждае от услугите ни.

— Добра теория — обади се някой от задните маси. — Но още сега мога да ви кажа, че няма да издържи и пълна с вакуум чаша.

Карде прикова с поглед обадилия се. Беше огромен дебел мъж с тъмна коса и дълга брада. От устата му стърчеше тънка незапалена цигара.

— А кой сте вие? — попита Карде, макар да се досещаше за отговора.

— Нилс Фериер — представи се мъжагата. — И мога да ви кажа направо, че дори и да не си пъхате носа в работите му, това изобщо няма да ви спаси, ако Траун реши, че му пречите.

— Но пък той плаща добре — обади се Мазик, галейки разсеяно ръката на спътничката си. — Поне така съм чувал.

— Чувал си, така ли? — изръмжа Фериер. — А знаеш ли, че той ме измъкна от Ню Кав и ми конфискува кораба? И че след това ме прати да изпълнявам отвратителните му заповеди с кораб, натъпкан до командната палуба с взрив? Лесно можеш да се досетиш какво ни очакваше, ако не бяхме изпълнили поръчката му.

Карде мълчаливо плъзна поглед из залата, заслушан в нежния прибой на водите в Чашата. Това не се връзваше много с разказа на Соло за ролята на Фериер, а не виждаше основания да не се довери на преценката на Соло. Но не биваше да изключва напълно възможността Соло да не е разбрал правилно. И ако разказът на Фериер помогнеше да убеди останалите, че трябва да се изправят срещу Империята…

— Поне плати ли ти за неприятностите? — попита Мазик.

— Разбира се, че плати — изсумтя Фериер. — Но не е там работата.

— За мен плащането е достатъчно — отсече Мазик и се обърна към домакина. — Съжалявам, Карде, но не чух нито едно разумно основание да си залагам главата заради Новата република.

— А какво ще кажеш за новия трафик на клонинги? — напомни му Карде. — Това не те ли безпокои?

— Не ми харесва особено — призна Мазик. — Но това е проблем на Новата република, не наш.

— Иии какво ще прааавим, когааато стааане наш? — обади се Парта. — Когааато Империяяята замениии всичкиии контрабандистиии с клонингиии?

— Никой няма да се хване да ни измества с клонинги — обади се Дравис. — Карде, Браск е прав. Империята твърде много се нуждае от нас, за да ни създава проблеми. Стига, разбира се, да не вземаме страна във войната.

— Точно така — кимна Мазик. — Ние сме обикновени търговци и лично аз смятам да си остана такъв. Ако Новата република плати повече от Империята за доставяне на информация, с удоволствие ще им я продам. Ако не… — той сви рамене.

Карде кимна и вътре в себе си призна поражението си. Парта можеше и да поиска да обсъдят нещата в подробности, а вероятно към нея щяха да се присъединят още двама-трима. Например Елор — до този момент дурианецът не се беше обадил, а за сънародниците му мълчанието често означаваше съгласие. Но никой от останалите не беше убеден и ако сега продължеше да ги притиска, само щеше да ги ядоса. Но по-късно сигурно щяха да осъзнаят истинската заплаха от страна на Империята.

— Добре — кимна той. — Струва ми се, че вече си изяснихме позициите. Благодаря ви, че ми отделихте от времето си. Можем да се срещнем отново след…

Изведнъж задната страна на „Пеещият въртоп“ избухна.

— Стой, не мърдай! — извика през шума механичен глас. — Никой да не мърда! Всички сте арестувани в името на Империята!

Карде извърна поглед над главите над внезапно замрялата си публика. През пушека и праха се виждаше двоен кордон от около трийсет пехотинци, които се промъкваха през отломките на задната стена, защитени от фланговете от двойки щурмоваци в бели брони. Зад тях, едва видими сред облаците прах, се приближаваха нападателни колесници.

— Все пак довтасаха — измърмори той.