Тимъти Зан - Последната заповед

Карде се усмихна сурово.

— Сигурно си прав. Добре, дръж ги под око. Съобщи ми веднага, ако настъпи някакво раздвижване.

— Разбрано. Край.

Карде изключи предавателя и го закачи на колана.

— Имперските войници не са напускали гарнизона — каза той. — Явно дори не са помръдвали.

— Нали точно това искаме? — попита Гилеспи. — Не могат да провалят срещата, ако си стоят по казармите, нали?

— Така е. Но пък никога не съм чувал за имперски гарнизон, който да има почивен ден.

— Вярно — призна Гилеспи. — Освен ако Траун не е изтеглил войниците от гарнизоните на малките планети заради голямата си кампания.

— В такъв случай е задължително да пращат патрули през деня, за да демонстрират силно присъствие — каза Карде. — Върховният адмирал Траун разчита страхът у враговете му да запълва пропуските в действителната му сила.

— Тогава да отложим срещата — предложи Авис и неспокойно се извърна към входа. — Възможно е да са ни поставили капан.

Карде погледна покрай Гилеспи към бушуващите вълни, които шумно се разбиваха в стените на Чашата. След два часа водата щеше да стигне най-ниското си равнище и мястото щеше да е доста тихо. Затова бе насрочил срещата в този час. Ако сега я отменеше, най-големите контрабандисти в галактиката щяха да решат, че Империята е накарала Талон Карде да се страхува и от собствената си сянка.

— Не — каза замислено той. — Ще останем. Все пак гостите ни във всички случаи ще са готови за въоръжено стълкновение, а и навреме ще получим предупреждение за всеки имперски ход срещу нас — той се поусмихна: — Всъщност почти си заслужава рискът само за да видим какво са намислили.

Гилеспи сви рамене.

— Може би изобщо нищо не са планирали. Нищо чудно да сме заблудили имперското разузнаване и напълно да са ни изгубили следите.

— Това изобщо не е в стила на имперското разузнаване, което познаваме и така обичаме — подхвърли саркастично Карде и внимателно се огледа. — Но все пак до срещата остават още два часа. Да видим какво ще успеем да направим дотогава.

Изслушаха го мълчаливо и когато свърши и ги погледна, Карде разбра, че не ги е убедил.

Браск го изрази от името на всички:

— Говориш добре, Карде — каза брабианецът, тънкият му език изскочи от устата и се изви във въздуха. — Дори бих казал разгорещено, макар че тази дума изобщо не ти подхожда. И въпреки това не ни убеди.

— Наистина ли не ви убедих, Браск? — попита Карде. — Или просто не успях да разколебая нежеланието ви да се изправите срещу Империята?

Изражението на Браск не се промени, но сипаничавата синьо-зелена кожа на лицето му — единствената част от тялото, непокрита с броня — леко потъмня.

— Империята плаша добре за контрабандни стоки — изръмжа той.

— Както иии зааа роби, ааа? — обади се Парта на мелодичния ходински език. Дългите пипала на змийската й глава се разлюляха, тя сви уста в ходински презрителен жест.

— И зааа шертви на отвличане лииа? Вие сте същиите като Джабааа!

Един от телохранителите на Браск се размърда. Карде знаеше, че беше избягал с Браск от заробващата система на Джаба, след като Люк Скайуокър унищожи главата на организацията.

— Ако някой е познавал Джаба, не би казал такова нещо — изръмжа телохранителят и размаха обвинително пръст към съседната маса, за да подчертае думите си.

— Не сме се събрали, за да спорим — намеси се Карде, преди Парта да отговори.

— А всъщност защо сме се събрали? — попита Мазик и се залюля в стола си. Седеше между едър рогат готалец и красива жена с разсеяно изражение и сплетена около няколко големи инкрустирани игли коса. — Извинявай, Карде, но думите ти бяха като реч за набиране на доброволци за Новата република.

— Да, Хан Соло вече се опита да ни вербува — съгласи се Дравис и вдигна краката си на масата. — И групата на Били реши, че не е заинтересувана от превозването на товари за Новата република.

— Твърде опасно е — намеси се Клингън и разтърси рехавата си, боядисана на черни и бели кичури грива. — Много, много опасно.

— Така ли? — направи се на изненадан Карде. — И защо да е толкова опасно?

— Не се превземай — изсумтя зехетбрианецът и отново разтърси гривата си. — С имперските засади по търговските пътища на Новата република никога не можеш да си сигурен, че ще стигнеш жив до местоназначението си.

— Значи признаваш, че мощта на Империята е нараснала толкова много, че застрашава дейността ни?

— Я стига, Карде — възкликна Браск и размаха големия си пръст към него. — Няма да ни убедиш да се присъединим към теб, като преиначаваш думите ни.