Тимъти Зан - Последната заповед

Когато Хан и Бел Иблис пристигнаха, Ландо ги чакаше пред вратата и говореше с един от лекарите.

— Всичко наред ли е? — попита Ландо и внимателно огледа приятеля си. — Пратих Чуй горе, аз трябваше да остана тук със затворника.

— Всички са добре — увери го Хан, Бел Иблис пристъпи край Ландо и дръпна лекаря настрани. — Чуй се качи, преди да тръгна, и сега помага на Лея и Уинтър да се пренесат в друг апартамент. Между другото благодаря за помощта.

— Няма нужда — изръмжа Ландо. — Ние не направихме нищо, само гледахме. Не можахте ли да задържите малкото си представление още две минути?

— Не ме обвинявай, приятелю — отвърна Хан. — Мара определи времето, не аз.

По лицето на Ландо мина сянка.

— Да, Мара.

Хан го погледна изненадано:

— Какво означава това?

— Не знам — поклати глава Ландо. — В нея има нещо, което ме притеснява. Помниш ли разговора ни в базата на Карде на Миркр точно преди Траун да се появи и да се скрием в гората?

— Тогава каза, че ти е позната отнякъде — кимна Хан. Тази забележка го тормозеше доста през изминалите месеци. — Сети ли се откъде?

— Още не съм — изръмжа Ландо. — Но се приближавам към отговора. Усещам го.

Хан погледна Бел Иблис и лекаря. Мислеше за думите на Люк, казани няколко дни по-късно, при отпътуването им от Миркр. Мара му беше заявила право в очите, че иска да го убие.

— Където и да си я виждал, изглежда, сега е на наша страна.

— Да — каза мрачно Ландо. — Може би.

Бел Иблис ги повика:

— Ще се опитаме да го събудим. Елате.

Влязоха вътре. Около анабиотичната камера се мотаеха десетина лекари и медицински дроиди плюс трима офицери от разузнаването. Бел Иблис кимна и един от лекарите направи нещо с превръзката в горната част на ръката на командоса. Хан и Ландо си намериха място до леглото, имперският войник внезапно се изкашля и отвори очи.

— Майор Химрон? — извика един от офицерите от разузнаването. — Чувате ли ме?

— Да — прошепна раненият и премига. Погледът му обиколи хората край леглото и на Хан му се стори, че внезапно застана нащрек. — Да — повтори той по-ясно.

— Нападението ви се провали — каза офицерът. — Хората ви загинаха, лекарите не са сигурни дали и вие ще оживеете.

Химрон въздъхна и затвори очи. Но на лицето му все още беше изписана бдителност.

— Такава е съдбата на войника — прошепна той.

Бел Иблис се приведе напред:

— Как проникнахте в двореца, майоре?

— Предполагам… че вече не може да навреди — измърмори Химрон. Дишането му беше станало задъхано. — През задната врата. В тайните… проходи. Заключена отвътре. Тя ни пусна.

— Някой ви е пуснал, така ли? — попита Бел Иблис. — Кой?

Химрон отвори очи.

— Нашият агент тук. Казва се… Джейд.

Бел Иблис хвърли смаян поглед към Хан.

— Мара Джейд ли?

— Да — Химрон отново затвори очи и въздъхна. — Специален агент на Империята. В миналото се е наричала… Ръката на императора — той млъкна и сякаш напълно се отпусна.

— Това е всичко, което мога да ви позволя засега, генерал Бел Иблис — намеси се главният лекар. — Има нужда от почивка, състоянието му е нестабилно. Вероятно след два-три дни ще укрепне и ще може да отговори на повече въпроси.

— Достатъчно — каза един от офицерите от разузнаването и тръгна към вратата. — Той ни даде информация, с която да започнем.

— Почакайте малко — извика Хан и тръгна след него. — Какво ще правите?

— А вие какво мислите? — възкликна офицерът. — Ще арестувам Мара Джейд, разбира се.

— И на какво основание? Само заради твърдението на един имперски офицер ли?

— Той няма избор, Соло — намеси се Бел Иблис и сложи ръка на рамото на Хан. — При такова сериозно обвинение предварителният арест е задължителна мярка. Не се тревожи, бързо ще я извадим от там.

— И най-добре наистина да го направим — изръмжа Хан. — Имперски агент — пълни глупости. Та тя застреля поне трима от тях… — той млъкна внезапно, забелязал изражението на Ландо. — Какво ти става?

Приятелят му бавно се обърна към него.

— Там беше — каза той тихо. — Точно там съм я виждал. Тя беше една от новите танцьорки на Джаба на Татуин, когато дойдохме да те освободим.

Хан изненадано повтори:

— Танцьорка при Джаба!?

— Да. Не съм много сигурен, но в цялата бъркотия, преди да потеглим за голямата яма на Каркуна, я чух да моли Джаба да й позволи да дойде с него на пясъчната баржа. Не, не го молеше, точната дума е просеше.

Соло погледна изпадналия в безсъзнание майор Химрон. Ръката на императора ли? Люк беше казал, че тя иска да го убие… Той отхвърли тази мисъл.