Тимъти Зан - Последната заповед

Мара го зяпна и по гърба й внезапно преминаха ледени тръпки. Поради бързината и бъркотията в началото на цялата налудничава операция не бе имала време да спре и да обмисли всички подробности на ситуацията. Но сега думите на Бел Иблис и спомените й от далечното минало я накараха да осъзнае цялата истина.

Остана неподвижна няколко секунди, внимателно обмисляйки положението. Чудеше се дали е стигнала до истината, или предположението й е измислица. Но то устоя на проверката. Беше логично и тактически великолепно замислено, навсякъде се усещаше пръстът на върховния адмирал Траун. Това беше отговорът.

Планът щеше да успее, но в него все пак имаше един пропуск. Очевидно Траун не знаеше, че и тя е тук. Или не вярваше, че наистина е била Ръката на императора.

— Ей сега се връщам — извика тя на Бел Иблис, мина покрай него и забърза надолу по стълбите.

Зави зад ъгъла в напречния коридор, като погледът й следеше гравираните корнизи в горния край на стената. Някъде тук трябваше да бъде тайното обозначение, което търсеше.

Ето го. Мара спря пред обикновения на вид панел и набързо огледа коридора в двете посоки. Скайуокър и Органа Соло приемаха връзките й с миналото без никакви опасения, но едва ли и останалите щяха да са толкова безразлични. Протегна се към корниза, вмъкна два пръста на нужното разстояние и остави топлината на дланта и да активира сензорите в стената.

И с тихо щракване панелът се разтвори.

Тя се вмъкна в прохода, затвори панела зад себе си и се огледа. Изградени повече или по-малко паралелно на шахтите за турболифта, тайните проходи на императора бяха, разбира се, тесни и с ниски тавани, но пък и добре осветени, с вентилация и звукоизолирани. И което беше най-важно, щяха да я отведат в гръб на имперските командоси на площадката.

Две минути и три стълби по-късно тя беше при изхода на етажа на Органа Соло. Пое си дълбоко въздух, за да успокои дишането си, приготви се за битка и излезе през панела в коридора.

Очакваше да завари втори пост тук. Беше права — двама мъже в познатите униформи на охраната на двореца стояха подпрени на стената с гръб към нея и наблюдаваха далечния край на коридора. Шумът от тежките бластери заглушаваше тихите й стъпки и вероятно нито един от двамата не разбра какво ги сполетя. Тя бързо провери състоянието им, за да се убеди, че завинаги ги е извадила от играта, и забързано тръгна по коридора към апартамента на Органа Соло.

Тъкмо бе стигнала и започна да се промъква през отломките на разбитите врати, когато шумът от бластерния огън вътре внезапно бе заглушен от страшен трясък.

Мара стисна зъби. Обсадените откриха огън, гърмежите на бластерите им се присъединиха към тези на нападателите. Да се втурне вътре без никакво прикритие, щеше да е истинско самоубийство. Но ако се движеше предпазливо, някой можеше да загине, преди да се бе приближила достатъчно, за да стреля.

Оставаше й само една възможност…

Лея Органа Соло, извика мислено тя, както беше сторила, когато Калризиан бе отишъл да си вземе бластера. И сега не беше по-сигурна от тогава, че Органа Соло я чува. Мара е. Аз съм зад тях. Предайте се. Чувате ли ме? Предайте се. Предайте се. Предайте се.

Стигна до външната врата и чу едва доловимия през стрелбата вик на Органа Соло:

— Спрете! Не стреляйте! Предаваме се!

Мара внимателно надникна през вратата. Четирима командоси стояха до рамката, насочили бластери навътре, а вътре в спалнята други двама започваха да се изправят. Нито един от тях не поглеждаше назад.

Тя се усмихна вътрешно, вдигна бластера и откри огън. Повали двама, докато останалите осъзнаят присъствието й. Третият падна, както беше започнал да се обръща, опитвайки се напразно да насочи бластера си към нея. Четвъртият замалко да успее, но един изстрел от стаята го просна на пода. Пет секунди по-късно всичко беше свършило.

Имаше само един оцелял. И той беше доста зле.

— Според нас това е командирът на групата — каза Бел Иблис на Хан, докато двамата вървяха по коридора към лекарското отделение. — Идентифицирахме го като майор Химрон, но не можем да бъдем сигурни, докато не дойде в съзнание. Ако изобщо дойде.

Хан кимна и хвърли бърз поглед към поредната двойка бдителни на вид пазачи, край които минаха. Ако не друго, случилото се беше накарало охраната на двореца да се стегне. Но това беше временно.

— Имате ли представа, как са влезли?

— Това ще бъде един от първите ми въпроси — отвърна Бел Иблис. — Той е в интензивното, насам.