Тимъти Зан - Последната заповед

— Тук сме — отвърна Торв. — Какво беше това, в името на Космоса?

— Имперските войници решиха, че все пак искат да се включат в играта — отговори мрачно Карде. — Появиха се с две нападателни колесници. Някой да се мотае във вашия периметър?

— Тук няма нищо — каза Торв. — Откъдето и да са дошли, не е било от космодрума.

— Не е и от тук — намеси се Лахтън. — В гарнизона е спокойно като в гробище.

— Да се надяваме, че ще си остане така още няколко минути — каза Карде. — Свържете се с останалите, връщаме се на кораба.

— Тръгваме. Ще се видим там.

Карде изключи предавателя и се обърна. Гилеспи помагаше на Авис и Фейн да се измъкнат от гърлото на Чашата. Зад тях се влачеше мрежата, която ги беше поддържала под ръба на скалата.

— Добра работа, господа — поздрави ги той. — Благодаря ви.

— Удоволствието беше наше — отвърна Авис, откачи мрежата и взе бластерната си карабина от Гилеспи. Въпреки че водата беше на най-ниското си равнище, въртопът беше успял да ги измокри до кости. — Вдигаме ли си чукалата?

— Възможно най-бързо — отговори Карде и се обърна към останалите контрабандисти. — Е, господа, ще се видим в космоса.

Излетяха с „Волният Карде“ без никакви затруднения. Не се натъкнаха на засада, никой не се втурна да ги преследва, в орбита не забелязаха помен от звезден разрушител. Сякаш случилото се при „Пеещият въртоп“ бе едва ли не масова халюцинация.

Ако не се брояха разрушаването на заведението, взривените колесници и истинските рани. И, разбира се, убитият готалец.

— Какъв е планът? — попита Дравис. — Искаш да ти помогнем да проследиш потока от клонинги и да намерим източника ли?

— Да — отвърна Карде. — Знаем, че минава през Подерис, така че ще започнем от сектора Орус.

— По-скоро е минавал през Подерис — обади се Гилеспи. — Траун вероятно вече го преместил.

— Но сигурно е оставил някаква следа, за която да се хванем — каза Карде. — Това е. Споразумяхме ли се?

— Аз съм с теб — обади се веднага Фериер. — И между другото, Карде, ако искаш, мога да се опитам да доставя на хората ти истински бойни кораби.

— Ще си помисля — обеща Карде. — Парта?

— Ще виии помогнем в иииздииирвааането — отвърна Парта. За пръв път Карде я усещаше така разгневена. Смъртта на готалеца я беше наранила не по-малко, отколкото Мазик. — Тряяябва дааа дааадем урок нааа Империяяята.

— Благодаря — каза Карде. — Мазик?

— Съгласен съм с Парта — дойде студен отговор. — Но според мен урокът трябва да е доста по-запомнящ се. Вие се заемете с издирването на клонингите, с Елор сме наумили нещо друго.

Карде погледна към Авис. Помощникът му вдигна рамене:

— Щом искат да се опарят, кои сме ние, че да ги спрем? — прошепна той.

Карде също сви рамене и кимна:

— Добре. Желая ти късмет. Но не се захващайте с нещо, с което няма да можете да се справите.

— Няма — отвърна Мазик. — Отлитаме. Ще се видим скоро.

В десния ъгъл на илюминатора две от светлинките блеснаха с лъжливо движение и изчезнаха в хиперпространството.

— Остана само ти, Браск — подсказа Карде. — Какво ще кажеш?

От предавателя долетя проточена глуха въздишка — един от многото непреводими вербални жестове на брабианците.

— Не мога и няма да се възправя срещу върховния адмирал Траун — каза накрая Браск. — Събирането на информация за Новата република си е чиста покана да излее гнева и омразата си върху мен — последва нова въздишка. — Но няма да се бъркам в дейността ви и няма да ви издам.

— И това е достатъчно — кимна Карде. Наистина бе повече, отколкото очакваше от Браск. Страхът на брабианците от Империята беше дълбоко вкоренен в съзнанието им. — Добре тогава. Да организираме групите си и се уговаряме да се срещнем над Шазуа, да речем, след пет дни. Късмет на всички.

Останалите потвърдиха уговорката, прекъснаха връзката и един по един се прехвърлиха в хиперпространството.

— Дотук с неутралитета — въздъхна Авис и прегледа навигационния компютър. — Когато разбере, Мара ще побеснее. Като заговорихме за това, тя кога се връща?

— Веднага щом намеря начин да я прибера от Корускант — отвърна Карде. Прободе го чувство за вина. Още преди няколко дни беше получил съобщението й, че с Чен са готови да се присъединят към групата, а вероятно то бе пътувало до него поне още толкова. Мара сигурно вече си гризеше ноктите от нетърпение. — След последното вдигане на наградата, която дава Империята, около Корускант се навъртат най-малко двайсет ловци на глави, които само чакат да се покажем.