Тимъти Зан - Последната заповед

Авис се размърда неспокойно.

— Според теб това ли е обяснението и за днешния случай? Някой ловец на глави е разбрал за срещата и ни е издал на Империята ли?

Карде погледна звездите.

— Не намирам обяснение — призна той. — Ловците на глави обикновено не дават информация на властите, освен ако предварително не са сключили споразумение за заплащането. Но, от друга страна, когато Империята реши да направи засада, биха могли да се очакват доста по-организирани действия.

— Освен ако не са проследили само Гилеспи, без да знаят, че и ние ще сме тук — предположи колебливо Авис. — Възможно е да са смятали, че две колесници и три взвода войници лесно ще излязат на глава с него.

— Може и да си прав — призна Карде. — Но ми е трудно да повярвам, че разузнаването им е било толкова небрежно. Ще накарам агентите ни на Троган да се поразровят. Ще видим дали няма да проследят откъде идва тази бойна част и кой е издал срещата. А междувременно ще се заловим с издирването на клонингите. Да започваме.

Щурмоваците преведоха Нилс Фериер през мостика и Пелаеон забеляза, че крадецът на кораби се усмихва скрито зад неподдържаната си брада — самодоволна усмивка, която показваше, че той дори и не подозира защо е на борда на „Химера“.

— Пристигна, адмирале — измърмори Пелаеон.

— Знам — отвърна спокойно Траун, седнал с гръб към приближаващия Фериер.

Говореше спокойно, но в червените му очи блестяха заплашителни пламъци. Пелаеон се намръщи и се приготви за сблъсъка. Гледката нямаше да е от приятните. Групата стигна до командното кресло на Траун и спря.

— Нилс Фериер, адмирале — обяви командирът на щурмоваците. — Както заповядахте.

Върховният адмирал не помръдна. Усмивката на Фериер угасна.

— Бил си на Троган преди два дни — започна Траун, все още с гръб към крадеца. — Срещнал си се с двама мъже, издирвани от Империята — Талон Карде и Самюел Томас Гилеспи. Освен това си убедил малка и неподготвена бойна група под командването на лейтенант Рейнолд Коск да нападне срещата на контрабандистите. Операцията се е провалила. Всичко това вярно ли е?

— Разбира се — кимна Фериер. — Вижте, нали затова ви изпратих съобщението. За да сте в течение…

— В такъв случай можеш ли да посочиш поне една причина — прекъсна го Траун, завъртя креслото си и за първи път се обърна с лице към крадеца — да не заповядам да те екзекутират веднага?

Фериер зяпна адмирала.

— Какво?! Но нали се свързах с Карде? Той вече ми има доверие. Разбирате ли? Това беше идеята. Мога да издиря всички и да ви ги доставя до един… — той млъкна, адамовата му ябълка нервно подскочи.

— Вие сте пряко отговорен за смъртта на четирима щурмоваци и трийсет и двама имперски пехотинци — продължи Траун. — Както и за унищожаването на две нападателни колесници заедно с екипажа. Аз не съм като лорд Дарт Вейдър, Фериер — не прахосвам хората си напразно. Нито приемам леко смъртта им.

Крадецът на кораби пребледня.

— Сър… адмирале, знам, че качихте цената за групата на Карде до почти…

— Заради огромната бъркотия, което създадохте, това няма никакво значение — прекъсна го отново Траун. — Разузнаването ме информира за срещата на шефовете на контрабандистите четири дни преди началото й. Знаех мястото, времето и присъстващите и вече бях дал подробни инструкции на гарнизона в Троган — Фериер да не се намесва в никакъв случай.

Пелаеон не вярваше, че лицето на Фериер може да стане по-бяло. Грешеше.

— Вие сте… Но, сър… но… Не разбирам…

— Сигурен съм, че е така — отвърна Траун, гласът му беше смъртоносно спокоен. Той махна с ръка и ногрито Рък пристъпи напред от мястото си до креслото. — Но всъщност всичко е доста просто. Познавам контрабандистите, Фериер. Изучил съм начина им на действие и се постарах да се срещам лично с всеки от тях поне веднъж годишно. Те не искат да се обвързват с войната и ако не беше измислената от теб атака, щяха да си тръгнат от Троган убедени, че ще успеят да държат под контрол нещата с традиционния контрабандистки неутралитет — адмиралът махна отново на Рък и изведнъж в ръката на ногрито се показа тънка кама. — Резултатът от твоята намеса — продължи спокойно Траун — е, че те се обединиха срещу Империята, а аз отдавна се опитвам да избегна такъв развой — пламтящият му поглед се впи в лицето на Фериер. — Никак не ми се нрави усилията ми да отиват на вятъра.

Погледът на Фериер се местеше неспокойно от Траун към камата в ръката на Рък и обратно, от чисто бяло лицето му беше станало сивкаво.