Тимъти Зан - Последната заповед

— Какви оръжия? — попита Хан.

— Тъкмо до това стигам, сър — отвърна леко обиден Трипио. — Според докладите от портала нападателите са въоръжени с бластери, минохвъргачки и взривове. Ако информацията е достоверна, оръжията са доста модерни.

— Няма никакво значение, откъде са ги докопали — намеси се Ландо. — Важното е, че се натъкнахме на класически пример за диверсия. Да се възползваме от нея, докато е още време.

Чубака изръмжа подозрително.

— Прав си, приятелю — съгласи се Хан и надзърна в тунела. — Съвпадението във времето е пълно. Съгласен съм с Ландо, че трябва да се възползваме от случая.

Ландо кимна.

— Добре, Арту, изключи я.

Дроидът изпиука, ръката му се завъртя в гнездото си. Потокът въздух край лицето на Люк започна да отслабва и след по-малко от минута спря напълно. Арту отново изпиука.

— Той докладва, че всички операционни системи на помпата за въздух са изключени — обяви Трипио. — Но предупреждава, че когато свърши смяната на дежурните, преградите за прах и притокът на въздух могат отново да бъдат пуснати от централния пулт.

— В такъв случай да тръгваме — каза Люк, извади лазерния си меч и пристъпи към мрежата.

С четири внимателни среза получи отвор, през който можеха да минат.

— Изглежда чисто — каза Хан, промуши се неохотно през прореза и се скри зад стената. — Надолу по тунела има аварийно осветление. Арту, успя ли да извадиш някакви планове?

Дроидът го последва с пиукане.

— Страшно съжалявам, сър — каза Трипио. — Арту разполага единствено с пълна схема на вентилационната система, другата информация не е била достъпна от този терминал.

— Ще има и други терминали — обади се Ландо. — Ще оставим ли някой да охранява входа?

— Един от ногрите — измяука до лакътя на Хан Екрикор. — Той ще пази пътя ни за връщане.

— Добре — кимна Хан. — Да тръгваме.

След петдесетина метра, близо до една от бледите лампи в тунела, Люк изведнъж забеляза, че минеришите безмълвно ги следват.

— Хан? — прошепна той и посочи назад.

— Знам — отвърна Хан. — Какво да направя? Да им кажа да се връщат у дома ли?

Люк отново се обърна. Хан беше прав, разбира се. Но ножове и лъкове срещу бластери…

— Екрикор?

— На вашите заповеди, сине на Вейдър.

— Искам да отделиш двама от твоите хора за командири на минеришите — каза той. — Да ги водят и да им помагат в нападението им.

— Но ние трябва да защитаваме вас, сине на Вейдър — възрази Екрикор.

— По този начин пак мен ще защитавате — каза Люк. — Всеки свален от минеришите имперски войник означава една грижа по-малко за вас. Но ако ги унищожат още в първата схватка, няма да постигнат нищо.

Ногрито изръмжа нещастно.

— Слушам и се подчинявам — каза той неохотно и махна към двама ногри.

Люк видя как те се отдръпнаха назад в тунела, и зърна за миг лицето на Мара, когато тя мина край една от лампите. Страхът все още й личеше, но сега придружен от мрачна решителност. Каквото и да ги очакваше, тя беше готова да се изправи срещу него. Люк се надяваше, че също е готов.

— Ето — посочи Карде планината, зад която се скриваше слънцето.

— Сигурен ли си? — попита Лея и се присегна със Силата.

На Беспин, след ужасното бягство от Облачния град на Ландо, тя беше успяла да улови повика на Люк от приблизително такова разстояние. Но сега не усещаше нищо.

— Това сочат координатите — отвърна Карде. — Освен ако имперските войници не са се досетили за номера на Чен и не са ни пратили другаде — той погледна през рамо към нея: — Усещаш ли нещо?

— Не — Лея се втренчи в планината с болезнено присвит стомах. След всичките й надежди и усилия пристигаха твърде късно. — Сигурно вече са вътре.

— В такъв случай ще си имат големи проблеми — обади се Чен от мястото си пред предавателя, където все още се занимаваше с настройката на фалшивия код за самоличност. — От контролната кула съобщиха, че на портала се води сражение. Изпращат ни да кацнем на резервния космодрум на около десет километра на север.

Лея поклати глава:

— Трябва да рискуваме да се свържем с тях.

— Опасно е — обади се Данкин, вторият пилот. — Ако имперските войници ни хванат, че излъчваме на необичайна честота, най-вероятно веднага ще ни свалят.

— Има и друг начин — каза Мобвекар и пристъпи към Лея. — Екрикор от племето бактор със сигурност е оставил пазач на мястото, откъдето са влезли. Ногрите използват един сигнал за разпознаване, който може да бъде подаден чрез светлините за кацане.