Тимъти Зан - Последната заповед

— Хубаво би било да имам сега макробинокъл — измърмори той.

— И без него изглеждаш достатъчно подозрителен — отвърна Карде и проточи шия, за да погледне над минаващите хора. — Някаква следа от тях?

— Със сигурност идват насам — отвърна Люк и се присегна със Силата, като се опита да отдели излъчването на клонингите от истинската буря от мисли и чувства наоколо. — Двайсетина са.

— Значи са с товарен транспортьор. Ето, зад онзи трастиански камион.

— Видях го — Люк пое дълбоко дъх и напрегна всяка частица от джедайските си умения. — Те са — прошепна той и по гърба му полазиха тръпки.

— Добре — отвърна мрачно Карде. — Наблюдавай внимателно, може да са оставили отворен някой от вентилационните панели.

Увиснал във въздуха на агравитаторните си полета, товарният транспортьор бавно идваше към тях. Изведнъж спря рязко на една пресечка разстояние, защото шофьорът на камиона пред него неочаквано се сети, че трябва да завие, и за момент блокира цялото движение по булеварда.

— Чакай ме тук! — извика Карде, шмугна се в тълпата минувачи и тръгна към транспортьора.

Люк се оглеждаше, дебнейки за някакъв признак, че той или Карде са били забелязани и разпознати. Ако цялото представление беше майсторски капан за залавяне на шпиони, сега беше най-подходящият момент той да щракне.

Камионът най-накрая се скри в пресечката и товарният транспортьор продължи напред. Мина покрай Люк и след миг изчезна в една от червено-оранжевите сгради. Люк се скри в страничната уличка и зачака. След по-малко от минута Карде се появи.

— Два от панелите бяха отворени, но не успях да видя достатъчно, за да съм сигурен — каза той задъхано. — А ти?

Люк поклати глава:

— И аз не видях нищо. Но съм сигурен, че клонингите бяха вътре.

Карде го изгледа изпитателно и мрачно кимна:

— Добре. Какво ще правим сега?

— Ще се опитам да излетя преди тях — отвърна Люк. — Ако успея да ги проследя през хиперпространството, може би ще разбера откъде идват — той вдигна въпросително вежди: — Макар че два кораба могат да се справят по-добре.

Карде се позасмя.

— Извинявай, но ще отклоня предложението ти. Летенето заедно с агент на Новата република не е най-добрият начин да остана неутрален — той погледна над рамото на Люк към улицата. — Предпочитам тук да се опитам да установя откъде идват. Ще видя дали не мога да проследя пътя им назад.

— Звучи добре — кимна Люк. — В такъв случай тръгвам към космодрума да подготвя кораба си за полет.

— Ще държим връзка — обеща Карде. — Гледай онази кредитна линия да е обезпечена с достатъчно голяма сума.

Застанал на най-горния прозорец на първата кула на централното управление, губернаторът Стафа свали макробинокъла и изсумтя със задоволство.

— Наистина беше той, Фингал — каза на ниския мъж, седнал до него. — Без никакво съмнение. Самият Люк Скайуокър.

— Сигурен ли сте, че видя специалния товар? — попита Фингал, като въртеше нервно в ръцете си макробинокъл.

— Разбира се — изръмжа Стафа. — Да не мислиш, че се разхождаше по булевард „Маврил“, за да поддържа здравето си?

— Просто си помислих…

— Не се опитвай да мислиш, Фингал — прекъсна го губернаторът. — Не ти се удава.

Той се върна до бюрото, прибра макробинокъла в чекмеджето и извика на електронния бележник последните заповеди на върховния адмирал Траун. Според личното му и несподелено с никого мнение заповедите бяха доста любопитни, по-странни и от тайнственото прехвърляне на войници, което имперското върховно командване правеше през последните месеци през Калиус. Но не му оставаше друго, освен да приеме, че Траун знае какво върши. В противен случай именно адмиралът щеше да си понесе отговорността — а не Стафа — и само това беше от значение.

— Изпрати съобщение до имперския звезден разрушител „Химера“ — заповяда той на Фингал, намести огромното си туловище в креслото и подаде електронния бележник през бюрото. — Кодирай го, както е посочено в инструкциите тук. Предай на върховния адмирал Траун, че Скайуокър е бил забелязан на Калиус и че лично аз съм го видял в непосредствена близост до специалния товар. И както заповяда върховният адмирал, му позволихме безпрепятствено да напусне Бърчест.

— Веднага, губернаторе — отвърна Фингал, който си водеше бележки на електронния бележник. И да му се бе сторило странно на ниския мъж, че на шпионин на бунтовниците се позволява да се разхожда спокойно из територията на Империята, изобщо не го показа. — А другият човек, губернаторе? Онзи със Скайуокър?