Тимъти Зан - Последната заповед

— Като заговорихме за Мара, как е тя?

— Почти се е възстановила — увери го Люк. — Лекарите ми казаха, че лечението на лъчеви поражения на нервите не е трудно, но изисква време.

Карде кимна, без да го поглежда.

— Чудесно е, че се погрижи за нея — каза той с нежелание. — Нашата медицинска апаратура нямаше да свърши работа.

Люк отклони благодарностите.

— Това беше най-малкото, което можехме да направим в отплата за помощта ви при „Катана“.

— Може би.

Стигнаха до края на моста и излязоха на една значително по-спокойна улица. Над околните сгради с изглед към морето се извисяваха трите грижливо изваяни кули на правителствените учреждения. Люк се присегна със Силата и набързо провери хората наоколо. Нищо.

— Към определено място ли си тръгнал? — попита той.

Карде поклати глава:

— Просто се разхождах. А ти?

— И аз — отвърна Люк, опитвайки се да запази тона му.

— Да не би да се надяваш да видиш някое познато лице? Или две-три наведнъж? А защо не четири-пет?

Значи Карде знаеше или се бе досетил защо Люк е тук. Някак това изобщо не го изненада.

— Ако са тук, ще ги намеря — отвърна Люк. — Случайно да разполагаш с някаква полезна информация?

— Може би — отвърна Карде. — Имаш ли достатъчно пари да я купиш?

— Като знам цените ти, едва ли — каза Люк. — Но след като се върна на Корускант, може да ти уредя кредитна линия от Новата република.

— Ако се върнеш — поправи го контрабандистът. — Като имаме предвид колко много имперски части има между теб и територията на Новата република, в момента рискът човек да инвестира в теб е твърде висок.

Люк вдигна вежди:

— За разлика от един контрабандист, който е начело на списъка с издирвани от Империята.

Карде се усмихна:

— Калиус е едно от малкото места в Империята, където съм в пълна безопасност. От доста време се познавам с губернатора на Бърчест и само аз мога да му доставя някои твърде ценни за него стоки.

— Например оръжие?

— Не участвам във войната, Скайуокър — напомни му студено Карде. — Организацията ми е обявила неутралитет и не възнамерява да променя позицията си. Ако не се лъжа, на последната ни среща ти го обясних достатъчно ясно. Както и на сестра ти.

— Да, така беше — съгласи се Люк. — Просто се надявах, че събитията от последните месеци може да са те накарали да преосмислиш решението си.

Изражението на Карде остана същото, но Люк долови почти неохотна промяна в излъчването му.

— Никак не ми се нрави това, че върховният адмирал Траун разполага с устройства за клониране — призна той. — В дългосрочен план това би наклонило везните в негова полза, а никой от нас не иска това да се случи. Но според мен вие преувеличавате заплахата.

— Не знам как можеш да го наречеш преувеличение — отвърна Люк. — Империята притежава повечето от двестате крайцера от флотата „Катана“, а сега на практика разполага с неизчерпаем източник на клонинги, с които да ги екипира.

— Май не бих употребил думата „неизчерпаем“ — каза Карде. — За да останат клонингите умствено стабилни и способни да управляват боен кораб, не бива да се пришпорва развитието им. Доколкото си спомням, за израстването на един клонинг е нужна поне година.

Група от петима вааткрианци минаха пред тях и се скриха в една пресечка на главната улица. До този момент Империята беше клонирала само човешки същества, но за всеки случай Люк провери и тях. Отново нищо.

— По една година на клонинг, а?

— Това е задължителният минимум — отвърна Карде. — Виждал съм документи отпреди Войните на клонингите, в които се предлага най-малко от три- до петгодишен период на растеж. Доста по-бързо от нормалното човешко развитие, но все пак едва ли има причина за паника.

Люк вдигна глава към изваяните кули. Осветените от слънцето червено-оранжеви стени рязко изпъкваха на фона на струпаните бели облаци, надигащи се от морето зад тях.

— А ако ти кажа, че клонингите, които ни нападнаха на „Катана“, са израснали за по-малко от година?

Карде сви рамене:

— Зависи колко е това „по-малко“.

— Пълният цикъл е между петнайсет и двайсет дни.

Контрабандистът спря рязко:

— Какво! — възкликна той и се обърна изненадано към Люк.

— Между петнайсет и двайсет дни — повтори джедаят и застана до него.

Карде го изгледа право в очите, след това бавно се обърна и продължи напред.

— Невъзможно — поклати глава той. — Сигурно има някаква грешка.

— Мога да ти дам копие от изследванията на лекарите.