— Ще я освободим — кимна успокояващо Траун. — Но по-добре оставете тази задача на мен. Трябва ми още малко време.
Кбаот се намръщи, прокара ръка по брадата си и стисна висящия на гърдите му медальон. Пелаеон усети как по гърба му полазиха тръпки. Колкото и пъти да ставаше свидетел на внезапните промени в състоянието на клонинга и на бесните му изблици, никога нямаше да свикне с тях. Знаеше, че увеличаващата се с израстването умствена и емоционална нестабилност са били широко разпространен проблем при началните експерименти с клонинги. От периода на Войните на клонингите бяха оцелели съвсем малко научни документи, но Пелаеон попадна на доклад, в който се изразяваше предположение, че нито един достигнал зрелост клонинг не може да остане умствено стабилен и да оцелее над година извън напълно контролираната експериментална среда.
В светлината на унищожението, което клонингите бяха причинили на галактиката, Пелаеон открай време смяташе, че техните господари бяха намерили поне частично разрешение на проблема. Но откриването на истинската причина за засилващата се с израстването лудост беше съвсем друг въпрос.
— Много добре, адмирал Траун — рязко каза Кбаот. — Давам ви последна възможност. Но ви предупреждавам: наистина последна. След това ще взема нещата в свои ръце — очите под гъстите вежди блеснаха. — И още нещо: ако не успеете да изпълните дори тази дребна задача, ще смятам, че не заслужавате да командвате военните сили на моята Империя.
В очите на Траун запламтяха огньове, но той само леко наклони глава:
— Приемам предизвикателството, майстор Кбаот.
— Добре — Кбаот се намести в креслото и притвори очи.
— Можете да се оттеглите, адмирал Траун. Искам да се отдам на медитация и да планирам бъдещето на моите джедаи.
За момент Траун остана неподвижен, впил блестящите си очи в Кбаот. След това се обърна към Пелаеон.
— Придружете ме до мостика, капитане. Искам да проверите още веднъж договора за системата Укио.
— Слушам, сър — отвърна Пелаеон, доволен, че е намерил извинение да напусне Кбаот.
За момент се поколеба, усети как на лицето му се изписва озадачено изражение, и погледна майстора джедай. Имаше ли нещо, на което беше искал да обърне внимание на адмирала? Почти беше сигурен, че е свързано с Кбаот, клонингите и проекта в планината Тантис… Не можеше да си спомни. Сви мислено рамене и остави въпроса настрана. Сигурно щеше да се сети по-късно.
Заобиколи кръга екрани и последва адмирала навън.
Наричаше се Калиус Сай Лийлу — градът на блестящия кристал на Бърчест, и беше едно от най-забележителните чудеса в галактиката от самото начало на Старата република. Целият град представляваше гигантски сталагмит, създаден през вековете от солените пръски на тъмните червено-оранжеви води на Лифарийско море, което се пенеше срещу широкия нос, където бе разположено селището. Първият град е бил старателно изваян от бърчестианските хора на изкуството, а наследниците им са продължили да направляват и да поддържат бавния му растеж.
В разцвета на Старата република Калиус беше голяма туристическа атракция и местното население си изкарваше прехраната от милионите същества, които долитаха да се наслаждават на поразителната красота на града и околностите му. Но хаосът, породен от Войните на клонингите и последвалото издигане на Империята, беше взел жестоката си дан от лекомислените забавления и Калиус се беше принудил да търси нови начини за оцеляване.
За щастие туризмът остави в наследство установени търговски пътища между Бърчест и повечето от главните системи в галактиката. Бърчсстианците обявиха Калиус за търговски център и начинанието се оказа успешно, макар градът да остана далеч под размаха на Свайврън и Кетарис.
Единственият проблем беше, че Бърчест бе търговски център на територията на Империята. Изведнъж по оживената улица се появи ескадрон щурмоваци. Бялата им броня отразяваше богатата гама цветове на ъгловатите червено-жълти сгради. Люк Скайуокър се дръпна от пътя им и нахлупи качулката на робата. Не усещаше повишена бдителност в патрула, но толкова навътре в територията на Империята нямаше смисъл да поема излишни рискове. Щурмоваците отминаха, хвърляйки към него незаинтересован поглед, и с тиха въздишка на облекчение Люк отново се залови с наблюдението. Мрачното прагматично излъчване на щурмоваците, на екипажите на спрелите тук имперски кораби и на контрабандистите, които се мотаеха по улиците в търсене на работа, беше в странен и рязък контраст с омайващата красота на града. Някъде сред тази красота се криеше нещо далеч по-опасно от имперските щурмоваци. Група клонинги.
Читать дальше