Тимъти Зан - Последната заповед

— И след това да му изпратиш и превода, така ли? — прекъсна го Хан.

— Разбира се… — дроидът млъкна внезапно. — О, майко Космос — прошепна смутено той.

— Спокойно — каза Хан. — Уедж, ти беше на Ксикуин преди две години, нали?

— Да. Аха, имаш предвид оня номер с извъртането на Кракен ли?

— Точно така. Ще го направим на две: едно, две!

Лея зърна как навън ескортиращите ги изтребители се подреждат в нов строй около „Сокол“.

— И какво печелим с това? — попита тя.

— Възможност да се измъкнем — отвърна Хан и отново погледна екрана на командното табло. — Прибави двойка към всяко второ число от координатите и ги изпрати на изтребителите.

— Разбирам — кимна Лея и се залови за работа.

Промяната на втората цифра щеше да измени почти незабележимо изходната им точка и имперските кораби едва ли щяха да заподозрат измама и щяха да изпратят преследвачите си на няколко светлинни години встрани от истинската им цел. — Умно. Значи маневрата с промяната на строя беше само за отвличане на вниманието?

— Точно така. Врагът си мисли, че това е всичко. Малък номер, приложен от Паш Кракен при неуспеха при Ксикуин — Хан отново погледна към екрана. — Май имаме достатъчно преднина, за да ги надбягаме — подхвърли той.

— Хайде да опитаме.

— Няма ли да се прехвърлим в хиперпространството?

— попита изненадано Лея и от дебрите на съзнанието й изплува стар и доста болезнен спомен. Онова налудничаво бягство от Хот с цялата флота на Дарт Вейдър по петите им, когато хипердвигателят на „Сокол“ се оказа повреден…

Хан я погледна озадачено.

— Не се тревожи, скъпа. Днес хипердвигателите работят чудесно.

— Да се надяваме, че си прав — измърмори Лея.

— Докато имперските кораби ни преследват, Филв е в безопасност — продължи Хан. — И колкото по-далеч ги отведем, толкова повече време ще има, за да пристигнат подкрепленията от Орд Пардрон.

Блестяща зелена светкавица на прелетял край тях изстрел накара Лея да преглътне язвителния си отговор.

— Според мен вече им дадохме всичкото време, което можехме — каза тя. Усещаше вълнението на близнаците в нея. — Да изчезваме.

Втори изстрел блесна по защитното поле в горната част на „Сокол“.

— Права си — съгласи се Хан. — Уедж? Готови ли сте да напуснем празненството?

— Когато кажеш, „Сокол“ — отвърна Уедж. — Изчезвайте, ние идваме веднага след вас.

— Разбрано — Хан стисна лостовете на хипердвигателя и леко ги придърпа. През илюминатора на пилотската кабина звездите се разтеглиха в блестящи звездни линии. Вече нищо не ги заплашваше.

Лея си пое дълбоко въздух. Все още долавяше в себе си тревогата на близнаците и започна да ги успокоява. Усещането при докосването на съзнания, които общуват единствено чрез емоция и чиста чувствителност вместо с образи и думи, беше доста чудновато. Съзнанията на близнаците бяха толкова различни от тези на Хан, Люк и другите й приятели. Също и от съзнанието, което ръководеше имперската нападателна част. Вратата зад нея се отвори и в пилотската кабина влезе Чубака.

— Добра стрелба, Чуй — подхвърли Хан. Уукито разположи масивното си тяло на пътническото кресло до Трипио вляво от пътечката. — Някакви проблеми с ръчката за хоризонтално управление?

Чубака изсумтя отрицателно. Тъмните му очи се впиха изпитателно в лицето на Лея и той изръмжа въпросително.

— Добре съм — увери го Лея и преглътна внезапно избилите на очите й сълзи. — Наистина.

Погледна към Хан и видя, че той я гледа озадачено.

— Не се изплаши, нали? — попита той. — Това си беше само една обикновена нападателна имперска част. Нямаше нищо страшно.

Тя поклати глава.

— Не е заради това, Хан. Там имаше и нещо друго. Нещо като… — отново поклати глава. — Не знам.

— Може би е нещо като неразположението, което изпитахте край Ендор — подхвърли услужливо Трипио. — Спомняте ли си? Вие припаднахте, докато аз и Чубака поправяхме…

Уукито изръмжа предупредително и дроидът млъкна. Но вече беше късно.

— Остави го да говори — заповяда Хан и впи поглед в Лея. Излъчването му изведнъж стана подозрително. — За какво неразположение става дума?

— Нищо сериозно, Хан — увери го Лея и го хвана за ръката. — При първоначалната ни орбита над Ендор минахме през мястото, където избухна „Звездата на смъртта“. За миг усетих присъствието на императора. Това беше всичко.

— Аха, това било всичко! — повтори подигравателно Хан и изгледа кръвнишки Чубака. — Покойният император се опитва да те подчини на волята си и ти твърдиш, че не си заслужава дори да го споменеш?