Тимъти Зан - Последната заповед

— Както виждам, вече сте будна — обади се нов глас.

Мара отвори очи. От вратата в другия край на помещението решително се приближаваше жена на средна възраст в чиста лекарска туника, а един медицински робот пиукаше около нея.

— Как сте?

— Добре съм — отвърна Мара и изведнъж изпита силно желание да се нахвърли върху жената.

Тези хора — враговете на Империята — нямаха право да бъдат тук, в императорския дворец… Пое си внимателно дъх и потисна изблика на чувства. Лекарката спря внезапно, на лицето й се изписа професионална гримаса. Забравил за момент скъпоценните си компютри, Чен я гледаше озадачено.

— Съжалявам — измърмори Мара. — Предполагам, че все още не съм съвсем на себе си.

— Нормално — кимна лекарката. — Все пак сте на легло близо месец.

Мара я зяпна изненадано:

— Месец ли?

— Е, почти — поправи се жената. — Преди това бяхте известно време в анабиотична камера. Но не се тревожете — краткотрайните проблеми с паметта са нещо нормално при невралгичните травми, но почти със сигурност изчезват след лечението.

— Разбирам — отвърна автоматично Мара. Един месец. Беше изгубила един месец тук. А през това време…

— Приготвили сме за вас апартамента за гости на горния етаж. Можете да се преместите там веднага щом се почувствате готова да излезете от тук — продължи лекарката. — Искате ли да проверя дали стаята е свободна?

Мара се обърна към нея и кимна:

— Би било много мило от ваша страна.

Лекарката извади предавател, включи го и заговори, а Мара пристъпи покрай нея към Чен.

— Как се развива войната през последния месец? — попита тя.

— Империята продължава да създава обичайните проблеми — отвърна Чен и размаха ръце. — Хората тук са доста ядосани. Акбар, Мадийн и останалите се държат като полудели. Опитват се да пропъдят имперските сили или поне да ги спрат.

Мара знаеше, че повече подробности няма да получи. С изключение на легендите за приключенията на известните контрабандисти, Чен се интересуваше единствено от проникването в компютри. Тя се намръщи, защото си спомни най-сетне защо Карде беше изпратил Чен тук.

— Чакай малко. Акбар отново ли е главнокомандващ? Значи вече си го оневинил за онази сметка?

— Разбира се — кимна Чен. — Подозрителната банкова сметка, около която съветник Фейлия вдигна толкова шум, се оказа пълна измама — онзи, който е проникнал в банката, е открил и сметката. Вероятно е работа на имперското разузнаване — навсякъде в програмите личи един и същ почерк. Доказах го за два дни.

— Сигурно са останали доволни. И защо все още си тук?

— Ами… — за момент Чен изглеждаше доста объркан. — Преди всичко никой не дойде да ме прибере — лицето му изведнъж засия: — Освен това се захванах с кода на съобщенията, изпращани от тук за Империята. Според генерал Бел Иблис Империята нарича източника Делта и той им изпраща информация направо от двореца.

— И те е помолил да го откриеш? — Мара сви устни: — Не ми се вярва да ти е предложил заплащане или нещо в замяна?

— Е… — Чен сви рамене. — Може и да го е направил. Но не си спомням подробности.

Лекарката закачи предавателя на колана си и се обърна към нея:

— Водачът ви ще пристигне всеки момент.

— Благодаря — кимна Мара, като устоя на изкушението да каже, че дори и насън ще се оправи из двореца по-добре, отколкото всеки водач на дневна светлина.

Сговорчивост и приветливост — това беше начинът двамата с Чен да получат кораб и да се измъкнат от планетата и войната. Вратата зад лекарката се отвори и в помещението влезе висока жена с чисто бяла коса.

— Здравей, Мара — усмихна се тя сериозно. — Казвам се Уинтър, личен помощник на принцеса Лея Органа Соло. Радвам се да те видя отново на крака.

— И аз се радвам, че съм тук — отвърна Мара, като се опита да запази учтив тон. Още някой, свързан със Скайуокър. Точно от това имаше нужда. — Да разбирам ли, че ти си моят водач?

— Водач, помощник и всичко друго, от което ще имаш нужда през следващите няколко дни — отговори Уинтър.

— Принцеса Лея ме помоли да се грижа за теб, докато тя и капитан Соло се завърнат от Филв.

— Не ми трябва помощник и изобщо не е нужно някой да се грижи за мен — каза Мара. — Имам нужда единствено от кораб.

— Вече действам по въпроса. Надявам се, че ще успея да намеря нещо в скоро време. Сега мога ли да ти покажа апартамента.

Мара прикри гримасата си. Узурпаторите от Новата република милостиво й предлагаха гостоприемство в бившия й дом.