Тимъти Зан - Последната заповед

— Никакви — отвърна Лея, леко преиначавайки истината. — С удоволствие ще плащаме за информация с такова качество.

— Радвам се — отвърна Карде. — Случайно да сте излезли на пазара за технологии?

Лея премига изненадано. Не беше очаквала такъв въпрос.

— Какви технологии?

— Редките — отвърна той. — Защо не ми издадете пропуск да кацна и да обсъдим на място?

— Май не е възможно — отговори Лея. — Гражданските полети от и до Корускант са забранени.

— Само те ли?

Лея се намръщи. Значи бе дочул слуховете.

— Какво точно знаеш?

— Само разни слухове — отвърна Карде. — Но един от тях наистина ме интересува. Кажи ми за Мара.

— Какво за Мара? — попита отбранително Лея.

— Арестувана ли е?

Лея хвърли поглед към Уинтър.

— Карде, не можем да обсъждаме тези въпроси по…

— Не излизай с този номер — прекъсна я Карде с внезапно рязък глас. — Ти си ми длъжник. И по-точно си длъжник към Мара.

— Знам — отвърна Лея, като се постара гласът й също да охладнее с няколко градуса. — Позволи ми да довърша изречението си: това не е тема, която можем да обсъждаме на открита честота.

— Аха — и да изпитваше някакво неудобство от грешката си, то изобщо не пролича в гласа му. — Добре, имам предложение. Можеш ли да намериш Чен?

— Да, мотае се някъде наоколо.

— Извикай го и му дай достъп до терминал с предавател. Кажи му да го програмира с един от моите лични кодове. Това би трябвало да ни осигури достатъчна защита.

Лея обмисли предложението. Поне щеше да изолира обичайното подслушване на останалите граждански кораби в системата. Но дали щеше да заблуди имперските сонди в космоса, беше съвсем друг въпрос.

— За начало става — съгласи се тя. — Отивам да го намеря.

— Ще чакам.

Предавателят замлъкна.

— Неприятности ли? — попита Уинтър.

— Вероятно — отвърна Лея и погледна към Джейсън. Усещаше странно гъделичкане в съзнанието си. Отново се бе появило усещането, че отпред й лежи жизненоважно късче информация, но че не може да го стигне. Струваше й се, че има нещо общо с Люк и Мара. Възможно ли бе да засяга и Карде? — Той е дошъл да защитава каузата на Мара и според мен едва ли ще остане доволен, когато разбере, че я няма. Моля те, наглеждай близнаците, трябва да намеря Чен и да сляза долу в щаба.

Проверката на данните свърши и програмата спря.

— Изглежда, всичко е наред — каза Чен, без да отделя поглед от екрана, и за последно добави нещо в кода. — Сега поне няма да пропуснете дори и една буквичка. Започвайте.

— Само внимавай какво ще кажеш — обади се Бел Иблис. — Възможно е навън все още да има имперски сонди и няма гаранция, че имперското разузнаване не е разшифровало кодовете на Карде. Не казвай нищо повече от това, което те вече знаят.

— Разбирам — кимна Лея. Седна и докосна бутона, посочен от оператора. — Готови сме, Карде.

— И аз — отвърна контрабандистът. Гласът му звучеше малко по-тихо от обичайното и все пак се чуваше добре. — Защо сте арестували Мара?

— Преди няколко седмици в двореца проникнаха екип имперски командоси — отвърна Лея, подбирайки внимателно думите си. — Водачът на групата посочи Мара за съучастник.

— Това е абсурд — изсумтя Карде.

— И аз мисля така — кимна Лея. — Но обвинението трябва да бъде разследвано.

— И какво откриха следователите ви?

— Това, което някои от нас вече знаеха — отвърна Лея. — Че навремето е била член на личния екип на императора.

— Затова ли все още я държите затворена? — възкликна Карде. — За неща, които може да е направила преди толкова години?

— Не се безпокоим за миналото й — отговори Лея, започвайки да се поти. Изобщо не й харесваше идеята да подвежда Карде по този начин, особено след помощта, която им беше оказал. Но ако в космоса над Корускант имаше имперски сонди, тя трябваше да внуши, че Мара още е под подозрение. — Някои членове на съвета и на върховното командване се тревожат от въпроса, на кого е лоялна сега.

— Те са идиоти — изрева Карде. — Искам да говоря с нея.

— Не е възможно — отвърна Лея. — Забранен й е достъпът до предаватели.

От предавателя се чу тихо пращене. Лея не беше сигурна дали бе тиха въздишка, или идваше от програмата за разшифроване.

— Кажи ми защо не мога да кацна — обади се Карде. — Чух доста слухове. Кажи ми истината.

Лея вдигна поглед към Бел Иблис. На лицето му се беше изписало кисело изражение, но той неохотно кимна.

— Истината е, че сме под обсада. Върховният адмирал пусна астероиди с прикриващо поле около Корускант. Не им знаем орбитите, не знаем дори колко са. Докато не открием и не унищожим всичките, не можем да свалим планетарния щит.