Тимъти Зан - Последната заповед

— Накъде сега? — попита Джейсън и разкърши рамене, за да раздвижи схванатите си мускули.

— Мисля да се връщаме в базата — отвърна Уедж.

— Добре — изръмжа Джейсън. — И без това бързо ще съмне.

Уедж кимна, обърна се и тръгна към изхода. Разбира се, щеше да съмне, когато му дойдеше времето, а много преди това те щяха да излетят от планетата към мястото за среща при корабостроителницата на Билбринджи.

Промъкваха се покрай претъпканите маси, когато един висок слаб мъж блъсна рязко назад стола си почти в краката на Уедж и се изправи, полюлявайки се.

— Що не внимаваш! — завалено извика той, извърна се леко, прехвърли ръка през врата на Уедж и увисна на него.

— Спокойно, приятелю — изръмжа Уедж и се опита да запази равновесие.

С периферното си зрение видя как Джейсън мина от другата страна на високия мъж и го прехвана.

— Хубаво го рече, спокойно — прошепна непознатият. Заваленият говор внезапно бе изчезнал, ръката му стискаше Уедж здраво за врата. — Хайде сега спокойно и внимателно да помогнете на стария пияница да излезе навън.

Уедж застина. Беше проследен, измамен и заловен… Спокойната вечер в града изведнъж се оказваше заменена от нещо крайно неприятно. Двамата с Джейсън бяха приковани от непознатия, само Хоби оставаше свободен с бластер. А и техният нападател едва ли бе тук без подкрепление.

Високият мъж сигурно усети напрягането на Уедж.

— По-спокойно — смъмри го той тихо. — Не ме ли помниш?

Уедж намръщено изгледа това лице, на около сантиметър от неговото. Май не го познаваше, но от това разстояние сигурно не би разпознал и собствената си майка.

— А трябва ли? — прошепна той.

Непознатият залитна и направи крачка напред.

— Поне така си мисля — каза той обидено. — Ако се биеш рамо до рамо с някой срещу звезден разрушител, той сигурно трябва да те помни. Особено ако това се случва посред нищото.

Уедж се взря в лицето. Едва съзнаваше, че приближаваха изхода. Посред нищото ли…? И изведнъж се сети. Флотата „Катана“, разбира се. Хората на Талон Карде се бяха появили посред нищото, за да им помогнат в битката срещу Империята. И кратката среща след това на борда на звездния кръстосвач…

— Авис!

— Е, не беше толкова трудно, а? — прошепна одобрително мъжът. — Казах ти, че ще се справиш, стига да опиташ. Хайде сега да се измъкваме и гледай да не привличаме много внимание.

Май не оставаше друго, освен да се подчини. Продължиха към изхода, но Уедж не спираще да търси начин да се измъкнат от кашата. Карде и хората му се бяха съгласили да доставят информация на Новата република, но това все още не означаваше, че са съюзници. И ако Империята ги е заплашила… или просто ги е купила…

— Насам — подкани ги Авис отвън, вече без да се преструва на пиян, и забърза по тъмната безлюдна уличка.

Джейсън улови погледа на Уедж и въпросително вдигна вежди. Той сви леко рамене и тръгна след контрабандиста. Нищо чудно да се окажеше някакъв капан, но любопитството надделя над опасенията. Тук ставаше нещо и той искаше да разбере какво.

Не му се наложи да се чуди дълго. Авис свърна във втората сграда след „Мъмбри сторв“ и изчезна в тъмен вход. Уедж го последва, очаквайки да се натъкне на десетина дула на бластери. Но Авис беше сам.

— Какво става? — попита Уедж, когато вътре хлътнаха Джейсън и Хоби.

Авис кимна навън към улицата:

— Гледайте. Ако съм прав… ето го!

Уедж надникна внимателно. Край тях мина подобен на морж акуалисцианец и пътьом хвърли бърз поглед към входа. Забеляза ги, забави едва забележимо крачка, но след това се усети и отново забърза. Мина покрай следващия вход, изведнъж се чу приглушен удар и акуалисцианецът се просна на земята. Двама мрачни мъжаги подхванаха отпуснатото му тяло и го примъкнаха към тях.

— Някакви проблеми? — попита Авис.

— Не — отвърна единият и запокити немного нежно акуалисцианеца на пода в задната част на входа. — Подлостта им е много повече от ума.

— Този беше умничък — отбеляза Авис. — Огледай го добре, Антил. Може би следващия път ще разпознаеш имперски шпионин, когато попаднеш на такъв.

Уедж сведе поглед към пришълеца:

— Имперски агент ли?

— По-точно наемник — сви рамене Авис. — Но не по-малко опасен.

Уедж се обърна към него, опитвайки се да запази спокойствие.

— Май трябва да ти благодарим.

Единият от мъжагите, които претърсваха дрехите на акуалисцианеца, изсумтя под нос.

— Да, май трябва — каза Авис. — Ако не бяхме ние, в следващия доклад на имперското разузнаване щяхте да фигурирате като ценен източник на информация.