Тимъти Зан - Последната заповед

— Сигурно си прав — кимна Уедж и размени погледи с Хоби и Джейсън. Но все пак точно това беше идеята на цялата обиколка из кръчмите. Да дадат своя принос в убеждаването на върховния адмирал Траун, че Новата република все още възнамерява да нападне Тангрене. Какво ще го правите сега? — попита той Авис.

— Ще се погрижим за него — отвърна помощникът на Карде. — Не се безпокой, в близко бъдеще няма да е в състояние да праща доклади.

Уедж кимна. Вечерта свърши ужасно, но все пак хубаво беше, че хората на Карде са още на тяхна страна.

— Още един път ти благодаря — каза той, съвсем искрено този път. — Длъжник съм ти.

Авис наклони глава.

— Искаш ли да си изплатиш дълга още сега?

— Как? — попита предпазливо Уедж.

— Планираме една акция — каза Авис и махна към небето. — Знаем, че и вие готвите нещо. Ще бъде чудесно, ако насрочим нашата тъкмо когато вие ще сте ангажирали Траун.

Уедж го изгледа намръщено:

— Да не би да искаш да ти кажа кога започва нашата операция?

— Защо не? — кротко попита Авис. — Както вече ти казах, осведомени сме за нея. Бел Иблис се завръща на сцената и така нататък.

Уедж погледна колегите си, чудейки се дали и те оценяват иронията на ситуацията. След като цяла вечер внимателно изпускани намеци бяха отишли на вятъра, сега направо ги питаха за операцията. И диверсионният екип на полковник Дерлин не би се справил по-добре.

— Съжалявам — каза той бавно, като се опита да вложи в гласа си малко истинско чувство. — Знаеш, че не мога да ти кажа това.

— Защо не? — търпеливо повтори Авис. — Вече ни е известна голяма част от плана. Мога да ти го докажа, ако искаш.

— Не тук — побърза да каже Уедж. Целта беше да пускат намеци, а не да се държат толкова очевидно, че да събудят подозрения. — Някой може да ни чуе.

Джейсън го потупа по рамото:

— Сър, трябва да се връщаме — прошепна той. — Имаме да свършим доста неща преди заминаването.

— Знам, знам — успокои го Уедж. Добрият стар Джейсън, подаде му точно репликата, която му трябваше. — Виж, Авис. Ето какво мога да направя. Ще бъдеш ли наоколо в близките няколко часа?

— Може и да бъда. Защо.

— Ще говоря с командира на частта — отвърна Уедж. — Ще опитам да получа разрешение да ти кажа.

Изражението на Авис много ясно показа какво си мислеше за тази идея. Но вместо това каза дипломатично:

— Ами опитай. Кога можеш да получиш отговор?

— Не знам — отвърна Уедж. — Доста е зает. Ако не получиш сведение от мен в следващите двайсет и осем часа, не чакай да ти се обадя.

Авис май се поусмихна, но Уедж не беше сигурен заради слабото осветление.

— Е, май е по-добре от нищо. Можеш да оставиш съобщение на нощния барман в кафенето „Дона Лаца“.

— Добре — кимна Уедж. — Трябва да тръгваме. Още веднъж ти благодаря.

Тримата пилоти излязоха от входа и пресякоха улицата. Изминаха две пресечки и Хоби каза:

— Двайсет и осем часа, а? Доста умно.

— И аз така реших — съгласи се искрено Уедж. — Ако отлетим тогава, ще пристигнем на Тангрене съвсем навреме за голямата битка.

— Да се надяваме, че ще продаде информацията на Империята — прошепна Джейсън. — Ще е истински срам да сме пропилели напразно цялата вечер.

— Ще я продаде, разбира се — изсумтя Хоби. — Той е контрабандист. За какво друго би могла да му послужи?

Уедж се замисли за битката при флотата „Катана“. Вероятно Карде и цялата му организация бяха само сбирщина отрепки, готови да се продадат на онзи, който плати повече. Но кой знае защо, той не мислеше така.

— Скоро ще разберем. Хайде, Джейсън е прав: чака ни доста работа.

Последната страница се извъртя на екрана и спря.

ТЪРСЕНЕТО НА КРАТКИТЕ СПРАВКИ ПРИКЛЮЧИ. ДРУГИ ВЪПРОСИ?

— Не — каза Лея.

Облегна се в креслото зад бюрото си и погледна през прозореца навън. Отново нищо, както при всички досегашни опити. Започваше да става ясно, че изследователите в библиотеката са прави — ако в библиотеката на стария Сенат все още имаше някаква информация за техниките за клониране от времето на Войните на клонингите, то тя беше толкова дълбоко погребана, че никой не можеше да я намери.

В другия край на стаята прошава събудило се съзнание. Тя се изправи, приближи се до детското креватче и се надвеси над децата. Джейсън наистина се беше събудил, гукаше тихо и се чудеше на пръстчетата си. Джейна още спеше, пухкавите й устнички бяха пооткрехнати и при всяко поемане на въздух от устата й се чуваше тихо свистене.